“Отвъд скритите спомени” на Менис Юсри

Sharing is caring!

В книгите за самопознание винаги се крие една малка заблуда за успех. Започваш ги с надеждата да намериш отговора, който заглавието ти обещава, но в края, ако подложиш на съмнение прочетеното, може да останеш разочарован. Така се случи и с тази книга.
Бях си я харесала, заедно с още няколко подобни, от една обява в сайт. Беше употребявана, но пък я препоръчваха на няколко места. Лошо впечатление ми направи, че жената, която я е чела преди мен, беше подчертала абсолютно всеки ред в първите 50 страници. Струва ми се доста безмислено действие.
Не съм очарована и от самата книга. Не носи специално послание, няма практическа стойност, а половината от описанията вътре са просто психологически термини, на които авторът е сложил други имена. За пример мога да дам, че авторът е кръстил защитните механизми на Аз-а с уникалната дума “Защитникът”, която навсякъде в книгата е написана с голяма буква, явно за да й се придаде повече тежест.
Въпреки всички негативи и почти изгубеното време в прочитането й, все пак си харесах няколко цитата от книгата, които мога да споделя. Някои от тях са мисли на автора, други са просто цитати на известни личности, добавени към разсъжденията, най-вероятно за да не звучат чак толкова кухо.

“Зрението ви ще стане по-ясно, когато погледнете в сърцето си. Който гледа навън, сънува, който гледа навътре, се пробужда”. Карл Юнг

“Съпротивата срещу неприятните ситуации е коренът на страданието”. Рам Дас
(Всъщност потвърдено и от други източници и личен опит е, че бягството от трудни ситуации не решава трудните ситуации. Опознаването им всъщност ги прави да изглеждат не толкова трудни, а прилагането на разум в осмислянето им и търсенето на решение изграждат личността по стълбичката й към себепознанието и развитието.)

“Търсим постоянство, защото то е безопасно и познато. Когато виждаме непостоянство, ние се чувстваме несигурни. Животът всъщност се намира в постоянно състояние на непостоянство и движение, но ние продължаваме да вършим същите неща, които винаги сме вършили в миналото.”

“Нашите отчаяни опити да бъдем обичани и да избягваме болката могат да се маскират в поведение, свързано с търсенето на обич, защото се страхуваме, че хората няма да харесат онова, което мислим, че сме. Някой, който си мисли, че не е обичан, ще се опита да получи колкото се може повече любов. Това се основава на първичното преживяване на болка от отхвърляне и раздяла. Ироничното е, че ако сме склонни да не бъдем харесвани такива, каквито сме всъщност, другите ще ни харесат. Мнозина от нас вършат много неща и се държат по определени начини, за да скрият страха си, че няма да получат любовта, от която се нуждаят. Някои от тези типове поведение могат да накарат хората наистина да престанат да ни обичат, защото не сме автентични и така получаваме онова, което не искаме. Никой не може да ни обича, ако слагаме маска, за да бъдем обичани.”

“Ако смятаме, че сме отхвърлени, избираме да гравитираме около хората, които ни отхвърлят. Подобно поведение ни наранява, но в същото време доказва, че сме прави. Дори и да си мислим, че сме прави, грешим, и то с цената на собственото си щастие. Това са модели, които създаваме непрекъснато и които подкрепят вярванията ни. В резултат на това не получаваме това, което искаме, което пък подхранва схващанията ни и те се затвърдяват.”

“Ако решите да си купите определен модел кола в определен цвят, няколко дни преди покупката ще забелязвате подобни коли твърде често. Това се нарича предразположено внимание или избирателно внимание. Вече сте елиминирали всички други коли за възприятията си, защото сте се съсредоточили върху конкретния модел. Така се отказваме от всякакви други вярвания и се съсредоточаваме върху онова, което е най-важно за нас. Правим същото в много области от живота си, при това емоционално.”