Увереността - начин на приложение

Увереността – начин на приложение

Sharing is caring!

Увереността се проявява по два начина – външно и вътрешно. Външната увереност се изразява в начините на осъществяването на контакти, сприятеляването, прелъстяването. Вътрешната увереност показва колко комфортно се чувства човек в дадена ситуация. Има няколко прости правила как да се почувствате уверени, вместо да сте нервни и неспокойни.

  1. Работете върху езикът на тялото
    Заставането в релаксираща позиция спомага много за излъчването на увереност. Езикът на тялото действа като огледало на събеседника. Един нервен, неспокоен, напрегнат човек стои изправен, мускулите му са стегнати, погледът му блуждае. Разполагането удобно, несиметричните позиции на тялото, усещането за комфорт помагат за цялостното отпускане, а оттам и за излъчването на увереност. Удобната позиция казва на събеседника “Трябва да се постараеш, за да привлечеш вниманието ми и да изляза от комфортното си положение, за да те слушам.” Като цяло позицията на тялото трябва да изразява убеждението “Аз притежавам мястото” или “Аз владея ситуацията.”
    Зрителният контакт не винаги е добре да е постоянен. Не е приятно да се взираш усилено в някого. Леко блуждаещия поглед в началото на разговора може да предизвика събеседника да се постарае повече да привлече вниманието ти. Твърдостта и непоколебимостта при затвърждаване на позиция и изразяване на лично мнение се подкрепят от един уверен зрителен контакт.
  2. Изчаквайте за изразяване на реакция
    Този подход доста се припокрива с философията на стоицизма. Смисълът му се състои в това да не се реагира веднага и емоционално при стимул отвън. Нещата в ежедневието, които предизвикват реакция, са десетки на ден. Представете си напрежението, което може да изпитате, ако хабите енергията си да изразявате емоцията си при всеки стимул – гняв, напрежение, повишаване на тон. Според различни проучвания излишното напрежение отделя фокуса на внимание от същинската работа. Оттам и резултатите се снижават. Така ставате по-малко продуктивни. Нужно е да останете спокойни, да си дадете време да помислите, да речем 10-20 секунди. В същото това време създавате усещането за стабилност у събеседника. Не е лошо емоциите да се изразяват, но не е подходящо това да е първичната ви реакция. При стресова ситуация на човек може да се стори, че времето тече по-бързо. Ето защо стресираният човек прибързва и си дава едва 30% от времето за отговор, което би дал на събеседника си в същата ситуация.
  3. Не се опитвайте да убеждавате другите хора
    Изигравайте така ситуацията, че вие и събеседникът ви да изглеждате равноправни. Когато общуване с някой, вие внимателно преценявате до колко той също има нужда от този разговор. Прекаленото внимание, което отделяте на някого или което получавате, често е излишно и досадно. Споделянето на общи интереси с някой и прекарването на време с него не бива да ви разсейва от разпознаването на моментите, когато е необходимо да се оттеглите. Накратко казано – да се научите да казвате “Не”. Нужно е да се внимава да не си тръгвате в емоционален момент – тогава няма да изразявате увереност, а точно обратното. Хората в такъв момент дори ще си отдъхнат, че сте напуснали ситуацията. Оттегляйте се само след като сте се уверили – себе си и събеседника си – че това е най-разумния ход,след изчерпване на разговора, случката, преговорите.
  4. Без значение какво се случва, всичко ще бъде наред
    Увереността, че независимо от изхода на ситуацията, нещата ще бъдат наред, е може би най-важния урок в живота. Един от най-лесните начини да повярвате в нещо и да го превърнете в навик, е да го изживеете. Предизвикайте се да направите нещата, за които вярвате, че няма да ви накарат да се почувствате добре. Истината е, че трябва да бъдете абсолютно честни със себе си, да видите слабите си страни, да се приемете каквито сте. Тогава няма да се налага да се преструвате, ще изразявате себе си по един чист начин. Не е задължително винаги останалите да ви харесват, нито е нужно да се стараете да ви отговарят по начина, по който желаете. Казвайте истината, дори да ви кара да изглеждате слаби. Когато живеете по този начин и казвате истината, няма да останете слаби за дълго. Ще спрете да чувствате нуждата винаги да се нагаждате, да казвате правилните неща, ще спрете да се притеснявате от отхвърляне, защото ще знаете, че самите вие никога няма да се отречете от себе си. Когато комбинирате вътрешната си увереност със способите на това да я изразявате навън при общуване, всеки разговор ще ви се струва по-лесен. Така дори може да предизвикате себе си за неща, от които сте се страхували.