Хари Стак Съливан: “Човекът по своята същност е добронамерен”

Sharing is caring!

Душевните разстройства са израз на и защита срещу повишен страх от живота. Тъй като самият страх винаги произлиза от разстроени междучовешки отношения, може да се начертае кръгът, в който се движи засегнатият индивид: вследствие на повишения основен страх той трябва да си създава “защитни маневри” във вид на невротични или психотични симптоми; след това симптоматиката възпрепятства общуването с другите, отново израства страх, който изисква още повече “защити”. Така обърканият индивид се мята в мрежата на своите страхове и защитни тенденции, от която едва ли може да намери изход без помощ отвън.

Няма изключение от правилото, че пациентът – дори когато получи само слаба искрица надежда – се стреми да оздравее.

При натрапливия невротик стремежът към сигурност също е на предна линия. Чрез “ритуали”, “заобикаляния” и “натрапливи действия” той се опитва да направи спонтанния и едва ли контролируем живот изчислим и предвидим. Зад това поведение се крият голяма бедност на чувствата и очакване за враждебност, което води до непоносимост и враждебна нетърпимост към другите. Тогава става дума повече за привидни ценности като чистота, подреденост и спазване на правилата, отколкото за творчески ценности в изкуството, науката, общността и любовта. Да изкажеш правилното става по-важно от това да чувстваш правилното.

Натрапливите невротици с изненадваща яснова предвиждат какво би могло да ги уплаши. Към всичко това те често се отнасят с “избирателно невнимание” и когато го разказват, изглежда така сякаш нищо не се е случило. Главно поради тази високо развита способност за предвиждане, натрапливите невротици са несъзнавано заинтересувани да представят неясно и непонятно своите жизнени отношения. Не защото преднамерено искат да убият времето и да саботират оздравяването, но са имали толкова злополучен опит в досегашния си живот, че за тях не означава нищо, ако не бъдат разбрани. Те живеят в страх, че ще бъдат разбрани, страхувайки се, че проясняването в междучовешките връзки би ги показало като “непоправимо лоши”. Те не мислят, че са лоши, те се страхуват от това.

У мен няма дори и сянка на съмнение, че душевните болести произлизат от житейския опит.

Лекарят и пациента се учат един от друг. Откритостта на терапевта е възможна само ако той е уравновесена личност, относително освободена от страхове. Нервни, неспокойни и несигурни психолози искат твърде бързо да се справят със своя събеседник, понеже нямат търпение дълго да запазват неогласена своята оценка. По принцип, трябва да се освободи наранения, притеснен и зазидан в детството Аз на пациента, което е възможно само ако терапевтът е разгърнал и укрепил своя собствен Аз, за да може с внимание, симпатия и постоянство да облекчи страха и боязливостта на анализирания. Психотерапията е превъзпитаване на човека, изключително деликатна индивидуална работа, която трябва да доведе до многостранно самопознание, само така за пациента могат да се открият самоуважението и жизненото ориентиране.

Задачата на патопсихологията е да покаже, как неблагоприятни социални и семейни отношения превръщат човеколюбието на човека в изолация, страх, омраза, враждебност и разрушение. В този смисъл психиатрията е и психохигиена. Особено внимание трябва да се обърне върху онези отношения, в които индивиди и социални групи биват заразявани със страх. Страхът е ключът към индивидуалната и колективната невроза, като страх и агресия са тясно взаимносвързани: второто е винаги нещо като отговор на първото. Когато страхът се свръхкомпенсира, възниква враждебност, взаимовръзка, “сетивно доловима” в живота на индивитие и на народите.

Най-ревностните носители на предразсъдъци са вътрешно несигурни хора, които чрез своите предразсъдъци се стремят към сигурност, покой, превъзходство и богоподобие. Който иска да прикрие своя страх от битието по такъв архаичен начин, е сериозна опасност за своите ближни и за човечеството.