Бебеносене или удоволствието да е лесно

Бебеносене или удоволствието да е лесно

Sharing is caring!

Да си призная след дългото избиране на количка миналото лято въобще не съм знаела за бебеносенето. Може би бях чела някоя и друга статия, но не го обмислях като вариант за себе си. Мислех си  – етоо, имам удобна количка, толкова време я избирах, всеки ден ще се разхождам с нея. Да, ама не. Първо, че Бранимир се роди октомври и като изключим месеца на раждането му, след това все беше мрачно, дъждовно и тук там имаше някой слънчев ден (но да не забравя и че не смятах от самото начало да го изнежвам и съм излизала и в доста студени дни).
Когато се прибрахме и след възстановяването ми за седмица-две – имам предвид да спра да усещам операцията да ми опъва – бебето го почнаха колики. Имаше периоди, особено вечер, когато искаше постоянно да е в ръцете ми. Оставя ли го и се почваше мрън мрън. Благодарение на Тони от Happy mums, където ходех на курсове за подготовка за раждането, си купих слинг. Просто един ден видях, че в центъра се продават еластични слинг шалове и си казах – отивам да си взема. Тя ми обясни как се връзва, направихме пробно носене, като аз постоянно придържах бебето, защото се притеснявах да не падне. Когато се прибрах обаче хич не се справих сама с връзването. Опитвах няколко пъти, ядосвах се, че не мога, чудех се кой да питам. Обаче нали инатото си е инато, най-накрая се научих и започнах да го усещам. Неуспешните опити в крайна сметка доведоха до успех. С времето разбрах кога е стегнато, кога разхлабено, кога бебето е добре придържано, кога му е тясно или се изхлузва заради недобро връзване. Бяха прекрасни моменти, когато го слагах в слинга и то си заспиваше блажено в мен, а аз си почивах докато гледах филм примерно. Само че не се спрях дотук. Когато видях колко е удобно се зачетох в статии, форуми. Знаех за ергономичните раници и много бях зарибена да си купя такава. Тогава и от работата на Димитър му дадоха подарък от 200 лева за бебето (каква прекрасна фирма, подариха му и хавлийка с логото на фирмата и избродирано името на Бранимир).  Харесах си раница Boba и си я взех след седмица. Обаче не можех да я ползвам отначало. Също като слинга ми отне доста време и нерви да я наглася и сметнах, че ще я оставя, когато бебето порасне малко и може да си държи крачетата навън свободно. Два пъти сме излизали с нея, когато беше още малко бебе и крачетата му бяха вътре, разхождахме се до Jysk и Техномаркет, не помня за какво. Раницата иначе почти няма равна, много е удобна, всичките й презрамки се регулират, има прекрасни десени, възглавничка за бебето, докато е още малко, да сяда върху нея, стремена за когато порасне да си слага крачетата в тях, а не да се лашкат, качулка, за да го предпазва от дъжд, има и много симпатични дискретни джобове за телефон и ключове. Днес ги използвах, когато излязох за бърза разходка и не ми се мъкнеше багаж.

Обясних си покупките, нека да разкажа малко и за бебеносенето. Както споменах в началото, мислех си, че количката ще е една от полезните ми вещи. Но уви. Понеже не можем да я държим навън, защото не се заключва входа и ме е страх да не я откраднат, я държим или в коридора или на терасата. Имаше един снежно-кишав период, в който носех пръст, пясък и кал у дома и страшно много се изнервях. А и цялото това – изкарай количката, разпъни я, сложи бебето, качване и сваляне по стълби, зависими сме от асансьора. Не искам да споменавам за двата пъти, в които я катерех по стълбите барабар с бебето, понеже някой беше забравил вратата на асансьора отворена на последните етажи.
Днес излизах с раницата. Ами няма по-лесно и бързо излизане, особено за бърза разходка. Облякох върху дрешките на бебето тънък космонавт със отвори за крачетата, за да не му опъва при разкрача. Сложих го в раницата, обуването още не съм го усъвършенствала, та ми отнема време. Та сложих го, обух се и вече бях навън. Направих си едно дълго ходене по улиците, бебето не лежеше и само да гледа нагоре и единственото което да вижда да са клоните на дърветата, небето и облаците. Гледаше с любопитство навсякъде, обръщаше се насам-натам, преди слънцето му печеше и мрънкаше, но днес се държа добре и си въртя главата наляво-надясно. Когато се умори, заспива сладко, сгушен в мен. А ходенето и друскането го унасят и успокояват. Да не говорим за предимствата за мен – не просто да седна на някоя пейка с количката, а да вървя активно и да горя калории благодарение тежестта на бебето. Четох и проучване, според което жена със средно тегло при 30 минутно ходене гори около 100 калории, но когато добавим 11 кг бебе, калориите неимоверно скачат на 200, което е два пъти повече. Иначе казано бебеносенето е прекрасен начин да се отървете от килцата след раждането. Много ми харесва колко свободна мога да съм с бебе в раница, ръцете ми са свободни, мога да напазарувам (сигурно не много, но по-лесно отколкото с количка), мога да топля бебето си по-добре от всяко одеяло, да го усещам и то мен, да не споменавам колко може да се улесни вършенето на домакинската работа, вместо да се чудя бебето ли да занимавам и как да си спретна обяд. Основното предимство обаче е в полза на бебето и задоволяването на любопитството му – да вижда света около себе си, дори да се изморява малко от цялата нова информация, за да може когато се приберем, да си поспи, а не да се чудя как да го забавлявам, ако се наложи да си стоим у дома. Особено полезно ми се струва в точно този период, когато още не може да сяда и за да гледа и изследва света около себе си, се налага да го нося, понеже му писва да лежи. Сигурно после ще му писне и да седи седнало, но тогава ще му мисля.

В никакъв случай не отричам количките, смятам че ще я използвам активно налято, когато синът ми вече ще може да седи и ще му е интересно и времето, прекарано в количката. Но бебеносенето е прекрасно, с една дума. Не го нося изцяло с раница/слинг, но от малкото опит, който имам досега, мога да кажа само едно – опитайте и вие, ще се влюбите 🙂

Ето и сайта, от който си взех раницата, много съм доволна – http://www.roshavo.com/oc/