Бордърлайн и страхът от изоставяне

Бордърлайн и страхът от изоставяне

Sharing is caring!

Граничното личностно разстройство или накратко бордърлайн (от англ. – borderline personality disorder) е разстройство на личността, при което човек изпитва твърде силни емоции, често сменя настроенията си и не може да се справи с тези моменти. Те просто не могат да бъдат понесени, осмислени, изживени. Това води до импулсивно поведение, чувство за непълноценност, страх от изоставяне, гняв, нестабилни взаимоотношения с околните. Ако сте близък на такъв човек и не сте наясно с това, ще ви е много трудно да приемете всичките му състояния, поведението му. Ако пък сте наясно, също може би ще изпитате затруднения в общуването си с този човек – честата смяна на настроенията му, твърде искрените обръщения към вас. Дори и да сте преизпълнени с чувство за емпатия, е предизвикателство.
Искам да спомена няколко неща за страха от изоставяне – изводи, до които сама съм стигнала и неща, за които съм прочела.
Този страх е присъствал несъзнателно в живота ми години наред. Когато започнах да уча психология, вярвах че мога да стигна до корена на проблема, да го осмисля и да работя над него. Получи ми се за известно време. После го подтиснах и пренебрегнах, а той все така си стоеше някъде из съзнанието ми и си дълбаеше места, на които пускаше отровните си корени.
Страхът от изоставяне контролира поведението. Прави го несъзнателно. Всеки път в ситуация, в която някой е решил да си тръгва, този страх задейства механизми на гняв, обида, игра на ролята на жертва. Емоциите трудно се контролират. Но както наскоро четох, ако емоциите можеха да бъдат рационализирани, то тогава какви емоции ще са? Емоциите са тези, които ни помагат да се справим със заобикалящата ни действителност. Може и да спорите, че това е разумът. Затова и някой е нарекъл контролираните емоции, които не са вредни за социланото ни представяне – емоционална интелигентност. Така пак можем да си позволим да ги изпитваме, но по разумен начин. Един вид отново впрягаме коня в желаната от нас посока.
При страдащите от бордърлайн обаче не е точно така. Емоциите нахлуват, замъгляват здравия разум, рационалното поведение. Предизвикват цялата поредица от изблици, описани в първия абзац. Страхът от изоставяне може буквално да парализира тялото под формата на паник атака, задушаване и т нат.
Ако вече сте наясно, че изпитвате такъв страх, може би е добре да разучите повече откъде идва първопричината – кое в миналото ви го е предизвикало, за да причини такъв стрес, който да влияе на отношенията ви като възрастен? Разбирайки това, има редица методи, чрез които да преодолеете травматичния епизод. Самолечението най-вероятно няма да е пълноценно. Но наистина помага слушането на водена медитация – в youtube може да я намерите под името guided meditation. Там на фона на успокояваща музика някой ви говори за страховете ви и как е напълно нормално да изпитвате различни емоции като страх, срам, чувство за вина, но че е време да ги загърбите, да простите на себе си и на останалите и да продължите напред. Препоръчвам медитациите на Lisa Romano, но вярвам може да намерите това, което пасва на вас.
Навярно звучи лесно – откривате проблема, намирате си подходящо видео и всичко е наред. Но не е така. Това са години наред, преживени в търсене на отговор и намиране на средства за справяне.
Може да си отговорите на един прост въпрос – Защо хората напускат? Защо хората, които обичаме, на които сме имали доверие, на които сме възлагали надежди, с които сме прекарвали приятно, в един момент си отиват от живота ни? Това трябва ли да е причина да изпитваме кризи?
Напълно нормално е някой да си тръгне от живота ни. Ако сме здрави личности, уравновесени, здраво стъпили на земята, или поне сме достатъчно силни, за да преживеем една раздяла или напускане в определен период от време, то това не важи за всички. Нормално е да ни е тъжно, да се чувстваме предадени, разстроени. Но има ситуации, в които някой ни провокира по начин, по който смятаме, че сме го разочаровали и той ще си замине. Тогава включваме целият си арсенал от малки хитринки, с които да манипулираме човека да остане. Звучи страшно именно защото нашият страх провокира да манипулираме и да играем роли. Ако ви се е случило и не го осъзнавате, сега е моментът да се почувствате като след силна плесница.
Хората са способни да измислят всякакви сценарии, така че човекът, който те не желаят да си тръгва, да изпита нужда от тях. Спомняте ли си пътите, в които сте повтаряли “Аз ще…, ако останеш”. Може би са десетки. Страхът провокира, готови сте да изречете и невъзможното. Или да приемете ролята на жертва, за да се почувства човека отсреща от симпатия да остане. Най-вероятно човек, който продължава да стои в такива взаимоотношения, било то между приятели, или в двойка, също има личностни проблеми за разрешаване, щом не може твърдо да стои зад думата си и да си тръгне.
Хората могат да имат хиляди причини да си заминат от живота ни. В една такава ситуация, след като сте се успокоили и погледнете на емоционалния епизод трезво и насаме със себе си, може да разпознаете кога започва напрежението, какво ви кара да изричате (дори да не искате), какво правите (пристъпите ви на гняв изразяват ли се във физически или вербален такъв), как манипулирате, дали заемате защитна позиция или нападателна, кога се успокоявате и как. След като прехвърлите в главата си няколко такива епизода, вече ще сте наясно как работи механизма на страха от изоставяне. Тук е и мястото да се научите как да го контролирате. Това обаче е лесната стъпка. Насаме със себе си (без да бъдете проковирани пряко) отново може да изпитате неприятни чувства, да сте подтиснати и да го изживявате по-болезнено. Обяснете си емоцията, припомнете си какво я е предизвикало, припомнете си, че това е в миналото и не може да му позволявате да ви влияе и до днес. Най-важното – станете и свършете нещо. Но не използвайте работата, заниманията си, за да подтискате емоцията. Бъдете наясно с нея. Оставете я да ви остави приковани и на дъното, за да може да излезете на повърхността. И едва тогава, без да я подтискате, се заемете с нещо, което ви носи радост.