Забравената синева на Васил Найденов

Забравената синева на Васил Найденов

Sharing is caring!

Този пост е предвиден да бъде малко по-емоционален и то точно заради едноименната песен на Васил Найденов, за която споменавам в заглавието. Какво означава за всеки един от вас да сте имали досег с много прекрасен човек, който да е преминал през живота ви стремглаво и отчасти нежно и след като си е отишъл, да ви остане един мил спомен, изпълнен със смисъл? За мен нечие присъствие и влияние в моя живот би било равносилно на харесване и най-вече разбуден интерес, особено ако човекът отсреща притежава неповторими качества. Какво пък значи неповторими качества, ще се запитате? Това е, когато човек ти стане близък и видиш в личността му и характера му черти, които досега не си срещал у други свои познати. Аз бивам привлечена лесно от мистериозни хора, които не се разкриват докрай още първия път, когато си общуваш с тях и в същото време излъчват невидимо очарование, което те води към търсенете им всеки следващ път, когато усетиш, че имаш нужда от добра компания. Хубаво е да отделяш внимание на хора, които те привличат с характерните си особености. Трябва да се научиш и да даваш, а не само да очакваш от тях да бъдат твой непрестанен извор на откривателство на нови и нови хоризонти в човешката същност. Или казано по-просто – бъди активен слушател и също толкова интересен за събеседника си.

Хора с ангелско обаяние се срещат рядко. Може би дори само веднъж в живота или толкова пъти, колкото имаш силите да понесеш загубата им. Според мен е клише, че добрите хора рано си отиват от този свят, мисля, че така ни се иска да вярваме, за да можем повече да ценим присъствието на добрината в живота си. Но пък от друга страна наистина има нещо вярно в тези думи – срещнеш ли веднъж изключително добро, загубата му те оставя в потрес за дълго време и се отърсваш трудно от “а колко още много можеше да преживеем”. След това дори и пресъздаването на спомена от присъствието е възможно да създаде приблизитално равносилно, но никога толкова пулсиращо чувство, каквото е било, когато човекът е бил до теб. Затова цени и уважавай всеки миг.

А изводът от цялата тази уж кратка писаница е, че в нас самите все още има любов за раздаване. Ако човек успее да се запази цял и душевно и физически след понесена загуба на друг човек, той би могъл отново да се отвори към нови ангели. Синевата е вътре в нас, нека не я забравяме. Без повече думи: