За Стивън Кинг

За Стивън Кинг

Sharing is caring!

Моят любим автор. Накратко казано е това, но разбира се, ще обясня.

Снощи половин час преди полунощ затвори задната корица на “Мизъри” – един доста зловещ роман за писател, отвлечен от най-голямата си почитателка. Тъй като преди това бях гледала филма, останах леко учудена от разликите в двете пресъздавания на историята. Разбира се, както в 99% от случаите, книгата беше къде-къде по-добра. Доволна съм, че я прочетох на един дъх, последната седмица й отделях заслуженото време всяка вечер, а снощи дори я “изядох с кориците” наближавайки кулминацията и края. Следващата книга, която ще прочета на Кинг се казва “Вихър през ключалката” и е продължение на 6-томната сага “Тъмната кула”, която също приключих в средата на тази година. “Вихърът” вече е на българския пазар. Надявам се скоро да е моя.
Нека разкажа малко за интереса си към Краля. Бях още в гимназията, мисля 8 или 9 клас, когато вече посещавах библиотеката за възрастни (разрешават ти да си взимаш книги от там след 7 клас, не ми е много ясна причината). В този период се сблъсках с прекрасни книги. За Кинг бях чувала малко, известни бяха филмите му, а един все още помня от дете – Куджо. Може би и Зеленият Път. Та намерих ги в библиотеката, именно тях, и с интерес се впуснах в повествованието. Кинг пише доста увлекателно и не натоварва с излишни описания читателите си. Според мен доста добре описва животите на всеки един свой герой, връзките му, детството му. Да, Стивън Кинг обожава да пише за детството на своите герои. Явно там се случват ужасяващите страхотии, които след това преследват човек дори и в една зряла и недопускаща чудовища под леглото и Торбалани в гардероба реалност. Типичен пример за това сравнение е романът “То”. Не съм го чела, гледах филма, но са ми разказвали, че там ужасът е в пълния си страховит блясък.

Другото, което ми харесва в Кинг, е избора на кулминационен момент, който е свързан с рязане на крака на безпомощни хора, изяждане от побесняло куче, страховито преследване в отводнителен тунел, битки с полувълци, полуроботи, изгаряне на жертвите с мисъл. Над героите му тегнат проклятия, кое от кое по-ужасяващи и всеки един крие разяждащи го тайни. Интересното е не самия момент на отрязването на крака на Пол Шелдън, развилняването на Куджо в малкото градче, мисловните пристъпи на Кери, с които тя запалва хората, които я нараняват. Истински напрегнатата ситуация е очакването, ускорения пулс, вътрешното самоубежедние, че това е само сън, че всичко ще бъде наред и в края на краищата героя ще се измъкне жив и здрав и ще забрави. Уви, не се случва така. Всяка книга на Кинг има своите кошмарни моменти, един сбъднат наяве ужасяващ сън. И както казва самият автор – най-ужасяващия въпрос от всички е колко ужас може да понесе човек и да остане същия трезвомислещ? Ще ви оставя сами да си отговорите като прочетете някоя негова книга. Защото той е Кралят.