За филмите на ужасите

За филмите на ужасите

Sharing is caring!

Или защо толкова ме привличат?

Гледала съм филми на ужасите още като малко дете. За моя радост тогава не е било по мое желание, имам откъслечни спомени за “Птиците” и за “Туийн Пийкс”, като последния не се числеше толкова към ужасите (по-скоро към мистериите), но все още е жив в съзнанието ми образа на момчето, което свири на китара с приятелките му и изведнъж се появява Боб. Интересът ми към страшните филми се появи когато бях студентка първи курс и се развиваше през годините до степен на най-предпочитан жанр филми. В контекста на темата искам да спомена и интереса ми към Стивън Кинг, макар филмите, базирани на негови книги да не са толкова добри колкото самите книги, и все пак той също се числи към една от причините да се увличам по мистериозния човешки ум, способен да уплаши и най-трезвомислещия човек.
Филмите на ужасите могат да се разделят на няколко теми:
постапокалиптични, в които странни създания плашат малкото останали хора на Земята;
– сюжет с 3 до 6 тийнейджъра, които отиват в изоставена гора, къща, къмпинг и срещат чудовища, призраци, митоголигни същества и прочие;
– филми, определяни от мен като психоужаси, в които се акцентира най-вече върху страданието, мъченията, които един човек може да причини на друг (тук отсъстват странните създания) – към тези филми се числят и сюжети с отвличане и държане в плен, на тъмно, завързан за верига, измъчван по особено жесток начин и подобни;
– филми на ужасите, които са с паранормална насоченостпризраци, извънземни – все недоказуеми неща в реалния живот;
– филми, в които зрителския интерес се поддържа от разчленяването на човешки части или казано накратко “кръв и черва”…

Лично на мен ми допадат филмите с мистериозна насоченост, неочакван край и напрежение по време на целия филм. Ще дам за пример “Frozen”, където две момчета и едно момиче се оказват заклещени на един кабинков лифт и измързват за една вечер, като на сутринта се опитват да се спасят. Краят ще оставя на любопитните – изгледайте го. Друг интересен филм е бил “Martyrs” или Мъченици. Филмът е френски и историята се върти около богата млада дама, която отвлича момичета и жени и чрез мъчения и изтезания ги прави мъченици с надеждата мигове преди смъртта си да й споделят има ли живот след смъртта. В подобни филми се описва как човешкия дух може лесно да бъде сломен, ако оставиш човека да ти бъде роб, да не мисли за нищо друго, освен за оцеляването си и да се принизи до примитивно същество, чиято воля бива пречупена твърде лесно след серия от лишения и физически и психически тормоз.

Това, което ми е най-любопитно, е доколко човешкия мозък е способен да сътвори (малко силна дума за грозно деяние) такава ситуация, в която да принизи, измъчва, лишава друго човешко същество от правото му на свобода. Или иначе казано – докъде се простират границите на извратения ум. Не мога да кажа, че това ми харесва в буквален смисъл, дори на моменти се чувствам зле, когато гледам грозни сцени. Но именно любопитството ме спира да прекъсна филма.

За да се увлечеш по филми на ужасите и да станат един от любичите ти жанрове, трябва да имаш наистина здрава психика. Ако усетите, че това не е вашият стил, прекратете. Някой гледат заради адреналина или когато са в компания. Но последват ли безсънни нощи, кошмари или да се улавяте, че мислите често за сюжета, героите, прекратете. Не мисля, че е препоръчително, ако усещате, че влияе зле на мислите ви. Ако обаче любопитството ви все пак надделее, поне се опитайте да намерите сродна душа, с която да споделите впечатленията си, а не да ги запазвате за себе си. Макар и скрито, посланието на подобен тип филми може да повлияе на всяка психика по отрицателен начин. Внимавайте!