Знаците на пътя от Авесалом Подводни

Знаците на пътя от Авесалом Подводни

Sharing is caring!

Попаднах случайно на книгата. По-скоро се води трактат. Понеже е pdf, ми беше малко трудно да я прочета, отне ми четири дена. А и материята е такава, че трябва да се мисли, докато се чете. След осмислянето вече човек добива по-пълна представа за труда на автора. Макар да не казва нищо ново, от трактата си извадих няколко цитата, които ми направиха впечатление. Иначе самото произведение е 60 страници, така че се постарах да не се увличам в цитати, за да остане все пак нещо любопитно за читателя, ако реши да се спре на точно този труд.

Законът за кармата също го наричат закон за причините и следствията. Той свързва личните карми на различните хора един с друг и със съдбата на света, определяйки обща схема на развитието.
***

Самата идея за възможността за познаване на света от човека предполага, че има определена еднаквост в природата, благодарение на което нашето ограничено по своите възможности съзнание може да достигне до неголямо количество от основните закони, организиращи света.
***

Всяка хармония е проявление на единството на света. Затова изкуството може да се определи като специфичен опит да се изрази единството на света с определени средства (стихове, бои и т.н.).
***

Животът като творчество се случва тогава, когато човек прокарва нови пътища: учи се и избира.
***

Сега за афоризма – „Всичко, което се прави истинно, се прави лесно”. Неговият смисъл е в това, че основните трудни за човека видове дейности – изборът на направление на вниманието и неговата концентрация – при правилното им изпълнение изискват значителни енергетични загуби, които, обаче, напълно се изкупват за сметка на творческия подем. Удовлетворението от правилния избор на решението идва веднага, често и заради това, как на човек му става ясно, до какви последствия е довел неговият избор. Така фразата „Но все пак аз смятам, че съм постъпил правилно” често се казва с вътрешното усещане за това, че хармонията на света е била увеличена, въпреки ущърба на егото или низшето „аз”; при това първото усещане идва веднага след избора, а второто по-късно.
***

Процесът на творчеството може да се разглежда като пренасяне на някакъв обект от Хаоса в Космоса по пътя на осветяването му с прожектора на вниманието. Наборът от направления, с които обектът е бил осветен, се определя от личната свобода на твореца; и именно в това се състои причината за това, че всеки обект на творчество е неповторим.
***

С духовният ръст се променя и характера на трудностите в ситуацията на избора.
***

Намаляването на какафонията на вътрешните гласове и желания е тясно свързано с духовния ръст въобще и възприятието на хармонията на света в частност.
***

Отначало човек се бори със злото в себе си, т.е. стреми се да не извършва такива постъпки, които според вътрешното му усещане носят вреда на обекта. На следващата степен той се стреми да прави добро, т.е. да извършва такива постъпки, които, пак според неговото вътрешно усещане, принасят полза на обекта. При по-нататъшния ръст той постепенно открива, че неговите вътрешни критерии за добро и зло започва да плуват. Оказва се, че всяка постъпка влачи множество последствия, често глупави, често добри, а често такива, че той не може да ги оцени. Много от това, което по-рано му се е струвало несъмнено добро, също както и несъмнено зло, става проблематично, а вътрешният глас мълчи. Обаче светът изглежда все понапълнен с вътрешен смисъл и всяка постъпка получава все по-отчетлива вътрешна оценка от такъв род: води ли към увеличаване на световната хармония или не. Това и става критерий за избора и човек се оказва „от другата страна” на доброто и злото.
***

Подсъзнанието може с цел адаптация да игнорира нежелателните външни обстоятелства или да ги изкриви така, че те да станат приличащи на желателните.
***

С повишаването на духовното равнище дългът като някаква твърда система от задължения постепенно изчезва; остава (и израства) само общата отговорност за поведението във всяка конкретна ситуация.
***

И само приучвайки себе си към вътрешна честност (или откривайки, че тя е дошла сама по себе си), може да разчитате, че вие ще чуете спокойния тих глас, който с пълна определеност и увереност (и в същото време без признак за заплаха) ще ви каже, какво е вашият дълг сам по себе си, какво сте длъжни да правите и към какво да се стремите.
***

Но все пак главният проблем на хората, оплакващи се от недостатък на сила на волята (за да се заставят да се трудят) или на трудолюбие се състои в това, че не им стига вътрешна скромност: те искат безплатно да получат от Бога това, което следва да изработят сами.
***

За преодоляването на глупавите (т.е. останалите от времето на низшето духовно равнище) привички е необходимата духовна работа, която изисква известна методичност, но не и силно напрежение на волята. Ако вие насилвате себе си, то правите или не каквото трябва, или не както трябва. Подсъзнанието не прощава насилие на никому и най-малко на своя стопанин.

***

Моментът на осъзнаване на недостатъчността на менталното познание на света е най-важния момент в духовния път на човека (и обществото); обичайно той се съпровожда от дълбока криза. Работата е в това, че на ума, още повече на развития, му е трудно доброволно да признае поражението си; той твърде дълго е радвал егото с достиженията си. Затова егото трябва да изпита много мъка, докато съзрее за окончателен отказ от удоволствията, доставяни от ума. Обаче пътят на духовната еволюция е именно такъв. Светът в неговото единство може да се познае само непосредствено-чувствено, по-точно казано, свръхчувствено