Какво е съзависимост и как да я разпознаем

Какво е съзависимост и как да я разпознаем

Sharing is caring!

Съзависимост е понятие от психологията. При нея единият от партньорите се намира във връзка, където разчита другият до него да отговаря на емоционалните му нужди. Също така може да се обясни с изискването партньорът да подкрепя ирационалното, зависимо или безотговорно поведение на другия.
Ако отделяте голяма част от енергията си, за да угаждате на нуждите на другия, ако се чувствате като в капан във връзката си, или постоянно правите компромиси, може би се намирате във съзависими отношения.
Терминът съзависимост присъства от десетилетия и макар първоначално да се е отнасял за половинките на алкохолно-зависими, различни изследвания сочат, че характеристиките на съзависимия са много по-широко разпространени в обществото, отколкото се е смятало. Психолози са стигнали до извода, че дори в проблемните семейства или при болест на партньора човек може да се превърне в съзависим.

Учените също така са абсолютно убедени, че ако на съзависимостта не се обърне внимание навреме, последствията в бъдещи отношения могат да са страшни.

Симптоми на съзависимост:

Ниско самочувствие
Да усещате, че не сте достатъчно добри или постоянно да се сравнявате с другите са сред първите характеристики на съзависимост. Хлъзгавата територия на самочувствието трябва да почива на добри основи. Някои хора се преструват, че имат високо самочувствие, но то е само на пръв поглед, за да не изглеждат уязвими и раними. Иначе казано – самочувствие без покритие, като вид защитна реакция. Под тази повърхност обикновено се крие човек, който изпитва срам, чувства се необичан и недостатъчен. Чувството за вина и перфекционизмът вървят ръка за ръка с ниското самочувствие. Ако всичко изглежда перфектно, човек няма да се чувства зле относно себе си.

Желание за удовлетворяване на нуждите на другите

Хубаво е човек да иска да угоди на близките си, но съзависимите смятат, че нямат друг избор. Да кажат “Не” им причинява предимно безпокойство. Някои съзависими изпитват особени затруднение да откажат каквото и да е. Те се отклоняват от собствените си нужди за сметка на удовлетворяване на чуждите.

Липса на граници

Границите са един вид въображаема линия между човека и останалите хора. Тя разделя собственото от чуждото, като не става дума само за физическото присъствие, парите и принадлежностите, но също и за чувствата, мислите и нуждите. Точно това е зоната, в която съзависимият изпитва най-силни затруднения. Той поставя тънки или понякога никакви граници. Чувства се отговорен за чувствата на останалите и за проблемите им. Други съзависими поставят толкова високи стени около себе си, че за останалите хора е трудно да ги достигнат, да се доближат. Често съзависимите се колебаят в двете крайности – или поставят непреодолими граници или въобще не поставят, оставяйки хората да пресичат без последствия.

Реагиране и реактивност

Продължавайки темата за границите, липсата на такива принуждава съзависимият да реагира на чуждите мисли и чувства. Ако някой каже нещо, с което съзависимият е несъгласен, той или го приема за чиста монета или заема дефанзивна позиция. Съзависимият попива всяка дума. Ако има смелостта да постави разграничителната линия, ще осъзнае, че мнението на останалите е тяхно и не е отражение на съзависимя, следователно няма нужда да се чувства заплашен и да защитава позиция.

Грижовност

Друга вреда, която нанася липсата на граници, е, че когато близък на съзависимия има нужда от помощ, съзависимият е готов да се отклони от собствения си път, за да подаде ръка. Нормално е човек да изпитва симпатия и емпатия към чуждите проблеми, но съзависимият поставя останалите преди себе си. А когато другият откаже подадената ръка, съзависимият се чувства отхвърлен. Често съзависимият иска да помага и да поправя останалите, дори когато те не показват, че имат нужда от помощ.

Контрол

Контролът помага на съзависимият да се чувства сигурен и спокоен. Всеки човек изпитва нужда да контролира събитията в ежедневието си. Никой не обича несигурността и хаоса, непредвидимостта. Но за съзависимият контролът ограничава рискованите стъпки и възпира споделянето на чувствата (а споделянето им е опасно, то може да ги направи уязвими). Точно заради това съзависимите лесно се пристрастяват към неща, които ги “отпускат”, например алкохолът, или към дейности, които възпират изразяването на чувствата им – като работохолизма. Съзависимите също така се опитват да контролират поведението на обкръжаващите ги, на близките си, защото определеното и познато поведение ги успокоява, че всичко е наред, че всичко върви по план – както очакват и както са свикнали.

Трудности в общуването

Съзависимите изпитват затруднения, когато се налага да изразяват чувствата, мислите и нуждите си. Когато човек не знае какво точно мисли, чувства или от какво се нуждае, това се превръща в проблем. В други случаи съзависимият е наясно с гореизброеното, но няма смелостта да се придържа към него. Страхува се да е искрен, за да не засегне някого. Вместо да каже “Това не ми харесва”, той се преструва, че всичко е наред. Комуникацията става неискрена и объркваща, когато съзависимият се опитва да манипулира другия, подтикван от страх и несигурност.

Натрапчиви идеи

Съзависимите имат навика да мислят продължително за другите хора или чуждите взаимоотношения. Това се случва заради зависимостта им, безпокойството и страховете им. Те също така се съсредоточават дълго и продъжлително, когато сметнат, че са допуснали грешка. Понякога изпадат в сътворяване на дълги сценарии за това как биха се развили събитията или как да удовлетворят човека до себе си, за да избегнат конфронтация или да избегнат усещането за празнота и болка. Това е начин да останат в състояние на отрицание, но ги спира от истинския живот.

Разчитане на останалите, нужда от одобрение

Съзависимите имат нужда хората да ги харесват, за да се чувстват добре в собствената си кожа. Страхуват се да не бъдат отхвърлени или изоставени, дори и да знаят, че могат да се справят и сами. Съзависимият има необходимост постоянно да е във взаимоотношения с някой именно поради страха да не остане сам твърде дълго. Това затруднява особено силно съзависимият, когато знае, че дадена връзка трябва да приключи, дори тя да му причинява болка и да е свързана с насилие. Съзависимият се чувства като в капан, но този капан е само в неговата глава.

Отричане

Един от проблемите при преодоляването на съзависимостта е този, че съзависимият не приема, че нещо не е наред с него. Обикновено смята, че причината е в някой друг или в различните ситуации, в които попада. Съзависимият или продължава да се оплаква или опитва отново и отново да поправя чуждото поведение, а не своето, или скача от една връзка в друга, или от една работа на друга, без да се изправи лице в лице с факта, че проблемът е в самия него. Съзависимият също така отрича своите чувства и нужди. Често дори не е наясно какво изпитва, защото се фокусира върху чуждите нужди. Съзависимият отрича нуждата си от самостоятелност и от лично пространство. Макар че някои съзависими изглеждат и се държат като постоянно нуждаещи се, те често показват колко са самостоятелни, когато стане дума за техните нужди и тяхната необходимост от помощ. Отричат своята уязвимост и нужда от любов и интимност.

Проблеми с интимността и близостта

Не става дума за сексуалната интимност, макар че сексуалната дисфункция се води интимен проблем. Проблемът се корени в това съзависимият да е открит и искрен с партньора си, като в същото време поставя ясни граници за чувствата и нуждите си. Заради подтиснатостта и неясните граници, съзависимият се страхува да не бъде отхвърлен или изоставен. От друга страна се притеснява да не изгуби усещането за контрол. Съзависимият отрича нуждата си от близост. Макар да е наясно, че отдава твърде много от личното си време за партньора си, не може ясно и открито да заяви нуждата си от лично пространство.

Болезнени емоции

Съзависимостта поражда стрес и води до неприятни емоции. Подтиснатостта и ниското самочувствие водят до безпокойство и страх човек да не бъде отхвърлен, изоставен, да не допусне грешка, да не се провали, да балансира между нуждата да бъде сам и в същото време да допусне някого до себе си. Това пък от своя страна води след себе си редица неприятни неща като гняв, възмущение, депресия, чувство за безнадеждност и отчаяние. Когато се натрупат твърде много негативни емоции, съзависимият не може да продължи напред.

Съзависимите имат нужда от подкрепа, разбиране и професионална помощ. Изброените симптоми са с години упражнявани навици и за изкореняването им е необходима целенасочена и системна работа.

Източник: https://psychcentral.com/lib/symptoms-of-codependency/