Какво е щастието

Какво е щастието

Sharing is caring!

Защо дявол да го вземе е толкова трудно да се разбере? Пълно е с прости формули, 10 лесни стъпки, 10 неща, които да направим и така нататък. Тези малки досадни статии по популярна психология, които правят нещата да изглеждат бързо, лесно и без усилия. Но не е. Те се опитват да ни насадят в главите, че е. За щастието обаче е нужно да се постараеш. И най-важното – да не чакаш да ти падне от небето. Първото и най-важно нещо е да се познаваш, за да научиш и разбереш себе си, а оттам нататък да намериш нишата, в която да развиваш потенциала си.
Четох наскоро интервю на психолог, член на Сдружението на българските психолози, който казваше, че всеки ден трябва да преборваш по един свой страх. Така най-сигурно ще излезеш от комфортната си зона, която привидно ти е удобна, но не ти носи развитие и промяна, не те зарежда и те поставя в едно статично състояние, в което бавно и постепенно започваш да недоволстваш и да се чувстваш неудовлетворен. Да, комфортната зона е една лоша жена, която иска да те прелъсти и да те остави завързан за удобен момент.

Кога всъщност един човек е доволен от себе си? Когато върши това, което обича. Има една актуална и в днешно време мисъл “Превърни хобито си в работа и ще си най-щастливия човек”. Мисля, че е вярно. А как да стане това, как да откриеш точно тази област, в която си добър, дейността, която те провокира да развиваш потенциала си и вършейки я времето буквално да лети край теб? Лично на мен ми беше предложен методът на двайсетте минути, листът хартия и химикалката. Състои се в следното: избираш си момент от деня, когато съзнанието ти е будно, но не обременено от проблеми, работа и т. нат. Може би след първото кафе за деня. Взимаш един лист, може и два. Настаняваш се комфортно – било в леглото, на бюрото си, създаваш си атмосфера с хубава музика, която обаче да не повлиява отрицателно на емоциите ти. И започваш да пишеш. Какво ли? Неща, които обичаш да правиш. Веднъж си направих такъв списък. Записах абсолютно всяко нещо, което ми изскочи в главата – от отглеждане на цветя, до интересни дълбокомислени разговори за смисъла на живота.. В упражнението се казва, че ако пишеш достатъчно дълго, може дори и час, в крайна сметка ще стигнеш до нещо, което ще те провокира да оставиш химикалката настрани и да си кажеш ясно и утвърдително: Да, това е! Аз успях на 30-тата минута. Ще ме попитате какъв е отговора ми, а аз ще ви посоча с пръст статията, която четете. Да, именно писането е нещото, което винаги ме е вълнувало. Защото от малка отраснах сред книги, измислени и реални светове, криминални герои, приятни и страшни образи. И се надявам скоро да държите мое произведение в ръцете си.

А къде са вашият лист и химикалка?