Как си посадих и отгледах репички на терасата

Как си посадих и отгледах репички на терасата

Sharing is caring!

Историята започна през февруари. Купих си няколко пакетчета семена на различни зеленчуци – репички, спанак, чушки, както и подправки – магданоз и копър.
Тъй като репичките се развиха най-буйно и диво, ще разкажа за процеса, плюс няколко снимки, за да стане видно и за да видите, че не е толкова трудно.
Февруари и март бяха студени месеци. След редица съвети реших да почна разсада към края на февруари. Дълго се чудих дали да купувам от тези големи тави за разсад с по 10-20 гнезда. Направих го в последствие. Семената от репички засадих в малки пластмасови чашки. Дори не съм ги пробивала отдолу, за да се изтича водата, следователно не съм търсила и чинийки. Сметнах, че ще станат достатъчно бързо, за да не се налага този процес и да ги пикирам. Всъщност не мислех да преминавам през целия процес на постоянно преместване в по-голям съд. Отново по съвет порасналите растения засадих директно в сандъчето, в което ще ги отглеждам за постоянно.
Ето снимка на почвата, с която се снабдих в рамките на две седмици. Плановете ми бяха да напълня цялата тераса със зеленчуци и подправки. Естествено, пръстта не ми беше достатъчна. 

Предполагам е по-подходящо да си изберете почва от едно и също място, а не като мен от пет места и различни видове. Торопочвената смес в цветната опаковка ми беше донесена лично до вратата (около 40 литра) от един мил човек от Павликени. Обявата видях в olx, а транспорта до врата и то безплатен ми се стори изгоден. Торопочвената смес ми се струва по-благоприятна от ТОРФО-почвената, но тъй като за първа година се занимавам с подобна дейност, мога да споделя резултати и изводи след време.
Биотор от червен калифорнийски червей взех от ЛИДЛ. Цената му е доста висока – за сравнение ферма за червеи във великотърновско предлага чувал от 25 литра за 8 лева, докато тези 3 литра от ЛИДЛ са на цена 3 или 4 лева. Никак не е изгодно.
Почвената смес в прозрачните торби се продава във всеки цветарски магазин. Отново казвам – торфопочвената има много въздушна структура, стои лека и наистина не ми се струва най-ефективното нещо за зеленчуци в саксия. Посъветваха ме да използвам градинска почва, омесена добре с тор от чкч. Ще го опитам следващата година.

Слагам снимка на прорасналите кълнове репички в чашките. Изглеждаха крехки, едва едва се показваха. Бях ги сложила на южен прозорец, за да поемат максимално слънце. Градинарстването в апартамент изисква място и светлина, а ако сте много отдадени – по-добре си намерете градинка. Отглеждането на големи количества разсади се получавало със специални ув лампи. Това е занимание за много пристрастени любители.

След като пораснаха още малко, ги засадих в сандъче. Все още си стояха вътре, понеже вечерите бяха хладни. Едва в началото на април ги изкарах навън.

Ето това се случи с репичките ми само за около месец.

Последната снимка е правена на 20 април. Вече изядох две репички, нормални по размер. Мисля, че сандъчето им е тясно или просто съм сложила много и на гъсто. Поне ще ми е за урок. Най-вероятно си пречат една на друга да се развият плодовете.

И така. Ако сте ентусиазирани, имате малко свободно време, мога да ви уверя, че репичките се отглеждат сравнително лесно и увеличават желанието за още експерименти с други зеленчуци. Само на една ръка разстояние на балкона ви 🙂