Малка тема за сериали - 1 част

Малка тема за сериали – 1 част

Sharing is caring!

Fargo3Наскоро започнах да гледам Fargo. Попаднах на статия за филма от един сайт за криминални досиета. Оказа се, че освен игрален филм, има и такъв сериал. Връзката между игралния филм и сериала е в локацията, на която се случват събитията, а също и в някои сходни неща при извършените престъпления. Сериалът е вдъхновен от филма от 1996 на братята Коен със същото заглавие. Итън и Джоел Коен са известни с филми като No Country for old men и The Big Lebowski. Признавам, не съм гледала нито един от двата, нито Fargo от 1996 г. Но на сериала обърнах внимание. Води началото си от 2014 година. Засега три пълни сезона. В момента гледам трети сезон. Честно казано сериалът е доста симпатичен, увлекателен, с приятен ненатрапчив хумор и комични ситуации – такива, които от случайна грешка могат да те вкарат в затвора. Първи сезон ми хареса най-много. Имаше отличителна роля на главния злодей, който в същото време беше безкомпромисен в уменията си и уверен в действията си. Другият главен герой, който по стечение на обстоятелствата уби собствената си жена, също доста добре изигра ролята си на потъпкван цял живот първо от съучениците си, после от вечните искания на жена си. Актьорът Мартин Фриймън (който играе Билбо Бегинс във Хобит) точно пасваше на героя си. Второстепенните роли в първи сезон също бяха на ниво.
Във втори сезон като че ли нямаше открояваща се харизматична личност, която да привлече вниманието върху себе си. Според мен дори имаше излишни роли, които служеха просто за пълнеж и не носеха особен принос за доброто зрителско изживяване. Кирстен Дънст, кояго играеше главната роля на жена, която търси себе си в един патриархален уж свят, на моменти беше толкова досадна с поведението си, че откровено можеше да мине за лош персонаж.
За трети сезон нямам какво да кажа, тъй като не съм го изгледала. Общо взето във всеки сезон главна роля играят полицай или полицайка. И винаги има грешно разбрана информация, неправилна стъпка, опити за прикриване на престъпления. Това, което според мен липсва на филма, е заслужената справедливост. Да, филмът не е направен да е твърде сериозен, за да искам това. И все пак оставя едно усещане за нещо недовършено. Въпреки този малък пропуск препоръчвам сериала.

twin-peaks-episode-1Едно продължение на хитов сериал е това на Туйн Пийкс. 25 години по-късно историята за Дейл Купър се завръща под изкусните ръце на Дейвид Линч. За разлика от първите два сезона, излъчени в началото на 90-те, днешните серии са меко казано особени. Макар Линч никога да не е смятан за обикновен, комерсиален режисьор, поне епизодите от моето детство са що-годе смилаеми, когато ги гледам сега (макар като дете да помня само страшните появи на Боб). Искам да кажа, че историята тогава имаше някаква логическа последователност и не оставяше зрителя така втрещен, както настоящите епизоди. Вече изгледах първите девет от трети сезон и наистина смятам, че трябва да ги прегледам още веднъж. Символиката е неописуемо много. Сцени без диалог, бавни и странни действия на актьорите, проточени сцени, тишина или изнервяща мелодия, която като че ли не носи никаква информация. В интернет попаднах на доста анализи на сериите и оттам си правя различни изводи. Разбира се, както в една статия се твърдеше, интерпретациите, които Линч предизвиква у всеки, са това, което е уникално за режисьора. Други пък твърдят, че сериалът (както и останалите филми на Линч) нямат никаква логика и са просто дело на един лунатик с претенции да изглежда one of a kind. Мисля, че ако се постарая и гледам внимателно, мога да представя и моята гледна точка за историята на Купър, на майор Бригс и на останалите замесени. Много въпроси сигурно ще останат без отговор. Или пък всеки ще намери отговор за себе си, пречупен през собствената му ограничена мисъл :))

 

POST_AIR_TLO_308_BK_0070И последният сериал, за който мисля не съм споменавала, а ми направи много, много силно впечатление, е The Leftovers. Доста мистичен в началото, дори труден за гледане – натрупват се въпрос след въпрос и в първи сезон почти не се дава обяснение на случващото се. Историята е свързана с внезапното изчезване ва 2 % от населението на Земята. В един миг, докато вършат ежедневните си дейности, 140 милиона души се изпаряват незнайно къде. Филмът представя изживяванията на тези, които са останали; теориите къде са изчезнали другите; вярата, че са на по-добро място; постоянното напомняне да не бъдат забравени. Първи сезон, макар и интригуващ, не ме впечатли заради мълчаливата секта. Действията им бяха нелогични, защото имаха правила, които нарушаваха. Втори сезон вече събуди доста интереса ми. Разказваше за град, в който никой не е изчезнал на зловещата дата 14 октомври. Градът се оказа пристан за тези, които го смятаха за убежище, за специално място. Във втори сезон и в началото на трети започнаха да ми идват идеи, че символиката на филма е свързана прекалено тясно с вярата в един друг, по-добър свят. Може би сектата на хората с бели престилки, които тихо напомнят, че някога са съществували и изчезналите, имаше връзка с дълбоко вярващите, които сами предизвикваха останалите да ги забележат и да не забравят, че също са наоколо ( и са част от този свят). Макар и мълчаливо, те гордо стояха по местата си, понякога бяха лоши вестители, действията им бяха груби, но справедливи. Другата, по-голяма част от останалото население, си припомняше злополучната дата, но като че ли искаше да подтисне спомена и да продължи напред. Нали на това се учи мозъкът ни – да съхранява, но да не позволява ежедневно на дневен ред да изпитваме страдание. Нали затова и лошите спомени се подтискат с различни защитни механизми. А ако не успеят, тогава личността потъва. На трето място стояха хората, които вярваха, че въпреки страданията, чудеса все още има и се случват, ако има вяра. И на последно място като главни герои във филма, стояха Нора и Кевин – двама души, чиито пътища се пресякоха в началото и останаха слети до края. Те като че ли бяха обобщаващия образ на описаните по-горе групи – на тези, които са приели страданието и болката и се опитват да не ги скриват, на тези, които вярват все още, че животът въпреки всичко продължава, и на онези, които все пак искат да подтиснат малко или много спомена, за да не съсипят и бъдещите си дни в страдание. Кевин и Нора са както взаимнопривличащи се заради общата си съдба – и двамата са загубили семейството си, така и различаващи се – Кевин се страхува почти през цялото време да не изгуби почва под краката си, а Нора, която вече я е изгубила веднъж, се опитва да събере останките и да си построи стълба, по която да се измъкне от блатото на разочарованието, в което е потънала. Нора е тази, която е загубила най-много във филма – съпруга си и двете си деца. И макар сценарият да ни представя Кевин като този, който страда, защото не може да понесе да се справя сам, когато се налага, Нора е силният герой, тя е олицетворението на решителността и непримиримостта. И двамата са разтърсвани от страховете си, отдалечават се и се приближават един към друг в опити да потушат незнанието си как да се справят с неизвестното, което им предстои. Тъкмо когато настъпи някаква стабилност в отношенията им, отново бива разрушена от нов трус на несигурност. Краят е вдъхновяващ. Търсенето им приключва там, където трябва да приключи всяко търсене – в истината, че това, което най-много ценим, винаги се изплъзва изпод пръстите ни, защото не го забелязваме, мислейки си, че е нещо много по-възвишено.
Има различни теории къде са изчезнали двата процента население на Земята. Интересни са и си струва да се задълбочи в темата. Като се има предвид, че един от създателите на Lost има пръст в създаването на The leftovers, можем да разширим още повече предположенията си. Lost завърши именно с осъзнаването на хората, че всъщност вече не съществуват. The leftovers беше логичното продължение. Заслужава си.