Малко книги

Малко книги

Sharing is caring!

Толкова рядко ми остава време да седна и да чета. Имам проблем с концентрацията и дори 10 минути ми се струват адски трудни за отделяне и четене. А толкова много книги съм си набелязала. Последните месеци съм прочела няколко, за които искам да разкажа.
Веднъж около ноември влязох в Хеликон без никаква идея дали да си купя нещо. Мярнах “Момичето от влака” и ми хареса, но реших първо да изгледам филма. За него съм писала в преден пост. Та филмът беше ок, достатъчно интересен за едно гледане, но едва ли си заслужава да давам пари и за книгата.
Търсех една книга, която Мирена ми беше препоръчала преди няколко години. Помнех само корицата. После доста дълго я издирвах. Оказа се “Играта на ангела”. Но тъй като не й помнех името, си избрах една, която приличаше на нея – Малкият приятел на Дона Тарт. Освен че беше излишно дълга, нямаше някакъв особен извод, просто някаква провлачена история.
Другата книга, която си взех тогава, беше “Човекът в търсене на смисъл” на Виктор Франкъл. Хареса ми. Встъпителната част за нацистките лагери не ме развълнува особено, не го почувствах като реално изпитано страдание, може би от многото филми на ужасите, които съм изгледала. Някак си не се трогвам, сигурно има нещо сбъркано в мен. Втората част на книгата беше посветена на логотерапията. Написах статия за това в един нов сайт, който още не се е появил на бял свят, но когато това се случи, ще добавя линк. Логотерапията е терапия, измислена от Франкъл. Записките за книгата му оцеляват в лагерите на смъртта, след като биват веднъж унищожени, но той ги пресъздава. Книгата има и продължение – Човекът в търсене на висш смисъл. Ще си я купя по-нататък.
Попаднах на група във фейсбук – Животът може да е чудо. Оказа се, че е създадена с основа книгите на Ивинела Самуилова – български автор. Ивинела е жена, която е посещавала известен психолог и след като е стигнала до изводи за живота си, е решила да напише поредица от книги, използвайки метода на психолога си, който е специалист по НЛП. Първата книга, която прочетох – Животът може да е чудо – звучеше като забавно преразкана история на живота ми. Поне някои от елементите и разсъжденията й напълно съвпадаха с мои мисли и с неща, които на мен са ми се случвали и съм приемала за случайност, но се оказва, че съм ги привличала с мислите си. Звучи малко тинтири-минтири от типа на “Тайната”, но в крайна сметка не  е ли това животът – да повярваш в нещо, стига да работи за теб. Наскоро си намерих и други три книги от поредицата на половин цена, вече четени, но пък на половин цена. Другата седмица ще са при мен.
В момента се опитвам да се съсредоточа върху “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. Още съм в началото и не мога да вникна в историята, но главния герой доста умело успява да пренесе свойствата и смисъла на карането на мотоциклет с етапи от живота. Отбелязвам си интересни цитати, които ще отделя по-късно, може би ще напиша и статия по темата.
Другото ново е, че започнах да си упражнявам немския, който никак не знам, освен от документите на немски, с които работя във фирмата. Приложението на телефона се казва Duolingo и е сравнително добро за нови думи, изречения, повторение и т нат. Надявам се да си остане безплатно и за напред.