Марк Аврелий - Към себе си

Марк Аврелий – Към себе си

Sharing is caring!

Марк Аврелий е бил римски император и философ. Последовател на стоицизма.
В книгата му “Към себе си” излага основните принципи, от които трябва да се ръководи човек в краткото си пребиваване на Земята. Аврелий напомня, че всичко е преходно и тленно, че не бива да се тревожим за миналото или бъдещето, а да живеем в настоящето и да правим всичко достатъчно разумно, за да допринасяме за общото – “Във всеки момент мисли с твърдост като римлянин и като мъж, за да вършиш онова, което имаш пред себе си със съвършено и непринудено достойнство, и с чувство за преданост, и свобода, и справедливост, и се освободи от всички други мисли”.

Рядко ще видиш човек, нещастен поради това, че не е видял какво има в душите на другите. Но онези, които не са наясно какво става в техните души, са обречени на нещастие.

***

Основно трябва да мислиш за онези, които познаваш лично и които са се разсейвали с безмислени неща, пренебрегвайки делата, подходящи за техния характер, без да се придържат строго към него и без да са доволни от него. Също така трябва да помниш, че вниманието, което отделяш на всяко дело, трябва да съответства на важността му. Защото по този начин няма да се разочароваш, ако се занимаваш с дребни дела по-дълго, отколкото е необходимо.

***

Смъртта на земята е да се превърне във вода, на водата – да се превърне във въздух, на въздуха да се превърне в огън и обратното.

***

Помни също при всеки случай, който те води към раздразнение, да приложиш този принцип – това, което се случва, не е нещастие, способността да го понесеш с достойнство е щастие.

***

Не виждаш ли малките растения, птичките, мравките, паяците, пчелите, които работят заедно, за да подредят всеки своя дял от Вселената. И не искаш ли да свършиш работата, която се полага на човешко същество и не бързаш ли да изпълниш онова, което отговаря на природата ти? Но също така трябва и да си почиваш. Трябва. Обаче природата е сложила граници и на това – тя е сложила граници на яденето и пиенето и ти въпреки това ги нарушаваш. Прехвърляш онова, което е достатъчно, но в работата си не правиш така, а спираш, преди да достигнеш границите на възможностите си.

***

Аз съм съставен от формиращото начало и от материалното и нито едно от двете няма да изчезне в небитието, тъй като нито едно от тях не се е появило от небитието.

***

Каквито са обичайните ти мисли, такава ще бъде и същността на ума ти, защото душата е обагрена от мислите ти. Тогава напоявай я с непрестанни мисли като тези: ако човек може да живее някъде, той би могъл да живее добре на това място.

На никого не се случва нещо, който той да не е бил подготвен от природата да понесе.

***

Умът променя всяка пречка пред себе си и я превръща в помощ, и така, това, което е пречка, става средство за постигане на целта. А това, което е препятствие по пътя, ни помага да продължим.

***

За ума са безразлични само онези дела, които не са дело на неговата дейност. Всички дела, резултат от неговата дейност, са изцяло в негова власт, и то само тези, които имат отношение към настоящето. Защото дори бъдещите действия на ума, както и миналите, са безразлични за настоящето.

***

Този, който постъпва неправилно, не ти е причинил вреда, защото не е направил душата ти по-лоша, отколкото е била.

***

Не мисли толкова за нещата, които нямаш, колкото за нещата, които имаш. Но от тези, които притежаваш, избери най-добрите, и помисли колко силно щеше да се стремиш към тях, ако не ги притежаваше. В същото време обаче, внимавай да не започнеш да преувеличаваш стойността им поради прекалено доволство, за да не загубиш спокойствието на духа си, ако ги изгубиш.

***

Болката не е непоносима, нито непрестанна, ако помниш, че тя има граници, ако въображението ти не добавя нищо към нея.

***

Непрестанно следи кои са хората, чието одобрение искаш да получиш и какви са техните ръководни принципи. Защото тогава нито ще обвиняваш тези, които те обиждат, без да искат, нито ще търсиш одобрението им, ако разгледаш източника на техните мнения и желания.

***

Къде е щастието? То е в изпълнението на това, което изисква природата ти. Как може да го постигне човек? Ако има принципи, определящи стремежите и делата му.

***

Разкаянието е вид упрек към самия теб задето си пренебрегнал нещо полезно.

***

Помни, че да промениш мнението си и да се съгласиш с този, който поправя грешките ти, те прави толкова свободен, колкото и поддържането на заблуждението ти.

***

Не се възгордявай, когато получаваш и бъди готов да се разделиш с това, което си получил.

***

Седят ли живите до гробовете на починалите? И ако предположим, че наистина седят там, мъртвите ще го знаят ли? И ако го знаят, ще бъдат ли по-доволни? И ако са по-доволни, това ще ги направи ли безсмъртни? Не е ли отредено от съдбата и тези хора първо да се превърнат в старици и старци и после да умрат? Какво биха могли да направят, след като вече са мъртви? Всичко е смрад и мях, пълен с кръв…

***

Ако те смущава нещо външно, то не това нещо е причината да страдаш, а твоята преценка за него. И в твоя власт е веднага да премахнеш тази преценка. Но ако нещо от твоето собствено състояние те огорчава, какво ти пречи да промениш мнението си? И дори ако се чувстваш огорчен, защото не можеш да направиш нещо, което според теб е правилно, защо по-скоро не го направиш, отколкото да се оплакваш?

***

Не казвай нищо повече на себе си, отколкото ти съобщават първите впечатления. Съобщили са ти да речем, че някой говори лошо за теб. Това са ти съобщили, но не са ти съобщили, че си огорчен.

***

Ако човек застане до чист и бистър извор и го прокълне, от него няма да спре да извира питейна вода, а ако хвърли в него кал и мръсотия, изворът бързо ще ги разпръсне и отнесе и изобщо няма да се замърси.

***

Хората съществуват един заради друг. Затова или ги поучавай, или ги търпи.

***

Помни, обаче, че си създаден от природата да понасяш всичко, доколкото от твоето собствено убеждение зависи то да бъде възприето като поносимо, чрез мисълта, че да постъпиш така е или в твой интерес, или е твой дълг.

***

Не постъпките на хората ни тревожат, защото причината за тези постъпки са ръководните принципи на тези хора, тревожат ни нашите собствени убеждения.

***

Дай си сметка, че сами си причиняваме много повече болка чрез гнева и притесненията, които изпитваме заради грешките, отколкото биха ни причинили самите грешки.

***

Не можеш да учиш другите на правила за писане и четене, преди самият ти да си се научил как да се подчиняваш на правила.

***

Помни, че всичко зависи от убежденията ти, а убежденията са в твоя власт. Тогава отстрани убежденията си, когато решиш, и подобно на моряк, успешно избегнал скалистия нос, ще откриеш залив, където всичко е спокойно и тихо.