Момичето от влака - предвидим, но и различен

Момичето от влака – предвидим, но и различен

Sharing is caring!

От няколко месеца чакам да изгледам филма The Girl on the Train. Бях в Хеликон и исках да си избера случайна книга – мисля, че беше есента. Тази ми направи много впечатление, но си избрах друга. Заканих се обаче да гледам филма. През цялото време от всички трейлъри бях останала  с впечатлението, че някаква случайна жена наблюдава хората от влака и някога някъде вижда престъпление и предполагах, че така ще протече филма – с криминално разследване на убийство  с доказателства – наблюденията на жената. Но останах приятно разочарована, че не е било това, което съм си мислела. Беше по-хубаво.
Наистина имаше една жена, която пътуваше във влака всеки ден. И наблюдаваше. Но точно определена къща. Къща, която й е била съседна преди броени месеци. Какво толкова я отличаваше? Ами перфектната двойка, която живееше в нея – мъж и жена, които се прегръщат вечер пред огън на моравата, завити с топло одеяло и посрещат заедно изгрева на терасата си. Всичко изглежда някак непредсказуемо. Накъде ли ще се развие филма? След това на зрителите се представя и гледната точка на жената от перфектната двойка. Работи като детегледачка в съседната къща. Изглежда някак си недоволна от работата си, дори от живота си и от сегашното си душевно състояние. Явно гледката от влака е само фасада, зад която се крие буря. Ставаме свидетели на срещите й с психолог, на неконтролируемата й нужда от физическа близост, която нужда всъщност замаскира нуждата от емоционално разбиране. Споделя, че се чувства като вещ в ръцете на властни и самоуверени мъже. Оставя се в ръцете им, защото не може да се вземе в ръце. Преживяла е тежка загуба по своя вина на малкото си бебе, когато е била млада. Мисълта не й дава спокойствие. По-скоро изглежда, че е подтиснала страданието си и го е задушила под телата на мъжете, които я докосват.
Момичето от влака е момиче, което никога няма да може да има деца. Този факт е и причина да загуби своето семейство. Тя подтиска задушаващата я мъка с алкохол и отчуждение от света. Утешението й е пътуването във влака. А перфектната двойка, която наблюдава, е всъщност нейни бивши съседи. И тя е била част от този квартал, пълен с млади семейства. Но е разбрала, че никога няма да бъде част от такова семейство.
Две жени, преживели невъзможността да бъдат майки, се люлеят между алкохолни и сексуални зависимости, като ги свързва едно нещо – един развратен мъж, криещ се зад образа на примерен съпруг. Всъщност във целия филм всеки се крие зад нечий образ, всеки наблюдава отстрани ситуацията и отказва да вземе решение и да поеме отговорност. Като че ли колелото е завъртяло всички герои, по начин, в който те безмълвно участват в дяволски жребий. Залогът е съвестта.
Рано или късно всеки преживява личния си катарзис и поглежда зад завесата, прозрявайки истината. Така се случва и във този филм. Доста психологически мотиви, паралелни образи. Някак си филма се усещаше предвидим като причина да се случи всичко и в същото време достатъчно приковаващ към екрана, за да достави едно истинско удоволствие на гледащите и мислещите.