Наивността като залог за по-добро бъдеще

Наивността като залог за по-добро бъдеще

Sharing is caring!

Няма как да го кажа по-просто. Но нека и да обясня малко откъде ми хрумна това скромно заглавие. Тъкмо приключих с филма “Promised land”. Очевидно продукция, създадена от американци, с ясната идея, че други американци унищожават собствената си природа. Целта ли – всеизвестния фракинг на шисти като алтернатива на нефта и въглищата. Дори в България имаше подобен опит да се прокарат сонди в Североизточна България, моя роден край. След доста протести в цялата страна, подписване на мораториум и дълго чакане най-накрая се оказа, че така мразената “Шеврон” се оттегля от България. Което не означава, че друга подобна фирма няма да опита. В случая от значение е малката победа.
Да се върна на филма. Представят ни се двама души, мъж и жена, изпратени от голяма фирма за добив на газ, да убедят хора от малко градче с големи площи земя да я продадат. Поведението на героите изглежда изкуствено и следващо типична сюжетна линия – от смел и опитен предприемач главния герой бива ошамарен от съвестта си и в крайна сметка не приема доводите на своята колежка – “It’s just a job”. Обещанията, които дава на хората, живеещи далеч от големия град за по-добро бъдеще за децата им, за парите, които ще почнат да “текат” успоредно с добива на газ всъщност звучат наивно и плоско. Но за хора, израснали във ферма това може би е шанса да видят децата си извън полето, машините и отглеждането на животни – във вихрушката на големия град, където ги чака добро образование, за което единствено трябва да опропастят земята си. Струва ли си? Да, от гледна точка на простотата на вземане на решения на кантара винаги ще тежи повече “собственото” – собственото дете, частта от теб, за която всеки родител се старае да осигури по-добро бъдеще от собственото. Но по тази логика не е ли и земята собственост? Не е ли тя предавана от поколения на поколения, за да бъде опазена, използвана максимално полезно. Земята е тази, върху която се гради бъдещето. И не тази земя с високите сгради и липсата на време за всичко, а именно онази земя, дълго пазена и съхранявана, като едно безценно наследство. Тази земя е, която има нужда от бъдеще, а не от сонди, химикали и алтернативно гориво. Защото именно върху нея могат да израснат още дузина поколения, а не да се превърне в място със замърсена вода, почва и негодна за живеене, обработване.
Наивността свързана с вярата в щастието, което произтича от парите, трябва да е наказуема за съвестта. Именно съвестта запазва и нашия така наивен главен герой да отвори очите си и да извоюва своята малка победа в малкия град на хора с бъдеще. А бъдещето е земята във всеки един смисъл.