Най-доброто описание на borderline и стигмата на психичните заболявания

Най-доброто описание на borderline и стигмата на психичните заболявания

Sharing is caring!

Отделете малко време на видеото. Може би от 13-тата минута нататък. Поне на мен ми направи най-силно впечатление частта, в която интервюирания обясняваше какво е бордърлайн.
В началото се разказва за етикетите и като че се вижда цялата картинка. След това идват детайлите. Бившата жена. Животът след нея. Търсенето на себе си, когато знаеш, че най-щастливите хора са тези, които са имали някой до себе си (според еди кое си изследване, направено след еди кои си възрастни хора, чувствали подкрепа и близост..).

Историята, в която оставаш смазан, “бездомен” и дори нямаш кръстопът, на който да избереш накъде да поемеш. Когато се колебаеш дали наистина ставаш по-силен или просто случката е достатъчно назад във времето, за да не е тя причината да си буден след полунощ.
(Много е трудно да свържа всичко. Никога парченцата не си пасват идеално, когато са написани или изговорени. И днес си харесах един цитат: “Всяка дума е като ненужен отпечатък върху тишината и небитието.” Или: “Обикновено не виждах много. Нито чувах много. Не обръщах внимание. Честно казано, не бях там. Честно казано, не вярвам някога да съм бил някъде.”

Колко добре си пасват парченцата от деня, когато се изсипят преди лягане и ги наредиш в нужния безпорядък. Благодаря на този, който ще прочете цялата бъркотия.)

She is the most wonderful human being on earth. She is. She is fantastic. Always will love her. But that’s just it… You put everything into… It doesn’t have to be a romantic relationship. For me it’s usually been a romantic relationship. That person that you’re with, they become more important to you than… Their approval, their happiness, their overall experience in life becomes more important than anything. Anything! Breathing, eating, family, spirituality… Everything you love to do you put on hold. You will bend the moon and I know that sounds like “Well, thats love”. It’s not healthy love. All it takes is for them not to say “I love you” back. And I was always a very verbal, hopeless romantic. I love candles and baths and dinners and I write poetry and I frame it. But sometimes all it takes is them not saying I love you back. And you’re flatlined for the rest of the day until you hear it. You’re useless. You can’t function and you’re worried. It’s like “What did I do? Why didn’t they say it back?” And you’ll go 24 hours … in your head, in your head, in your head “What did I do wrong? What did I do wrong?” And “She hates me. She’s leaving me. Okay, well obviously I’m a piece of crap.” And then the second they give you approval again you are like “Phew! Alright. Life is good.” “Alright, what I need to do to keep this approval?” And it’s a lot of whiplash and it’s exhausting… 

Does it make a difference just knowing somebody cares?
It makes a world of difference. 

I fear losing what little worth I have.Because I don’t have much.