Процесът на учене и емоциите

Процесът на учене и емоциите

Sharing is caring!

Да си призная емоциите са една доста хлъзгава територия. Макар и на теория да са ясни, на практика контролирането им е трудно, понякога невъзможно. Намесването на емоциите в работата, в задълженията, може да провали процеса. Хладнокръвието и самообладанието навярно са за хора, които успяват да не позволяват на емоциите да влияят на вършените от тях дейности.
Във видеото в края на публикацията е представен процесът, който се случва в главата на един човек, когато се заема с нова задача, с която не е запознат, когато навлиза в нова среда и се обучава. Конкретно темата е за копирайтинга, но стъпките могат да се приложат почти навсякъде. Това, което се случва в главите ни, е сбор от последователни убеждения, породени в ума ни. Тези убеждения не са вредни. Когато станем наясно с тях, ще успеем много по-добре да анализираме случващото се в главите ни и това няма да ни разочарова. Стигайки до повратна точка, в която си мислим, че усилията ни са загуба на време, ще си припомним, че всъщност това е, което мозъкът ни се опитва да ни убеди, а не самата истина.
Темата за убежденията и самозаблужденията е много интересна. Засегната е в психологията в темата за защитните механизми на Аз-а, но на практика се среща ежедневно във всяко наше действие и мисъл. С много работа убежденията могат да бъдат разчупени и осмислени, за да са ни от полза, а не да са пречка.
Конкретно на темата четирите главни неща, които контролират навлизането на нова територия, са следните:
– ентусиазъм, неподкрепен от информация
– негативно настройване, когато се запознаем по-подробно с информацията
– разочарование, когато нямаме резултати, макар вече да имаме необходимата информация
– облекчение, когато постигнем резултати и разберем, че усилията са си стрували.

Да вземем за пример научаването как да се представяме добре пред публика. Изпитваме силно желание да преодолеем бариерата, която ни дели от това да бъдем прекрасни лектори. Визуализираме в съзнанието си как ще излезем в целия си блясък, прожекторите ще светят срещу нас, ще се усмихваме, ще сме подготвени и макар да имаме един куп бележки, знаем, че няма да се наложи да ги ползваме. Вътрешната увереност, че ще изнасяме лекция след лекция, презентация, урок ни карат да си мислим как това ще е бъдещата ни професия, как ще присъстваме на все по-големи семинари. Това е ентусиазмът, неподкрепен от информация за процеса.
Реално се случва следното – излизаме на първата си лекция и си глътваме езика, когато срещу нас стоят дори и 10 души. Почваме да се потим, усещаме, че сякаш си глътваме езика, като че ли гласът ни трепери. Всъщност не е толкова добре, колкото сме си го представяли. Започваме да проучваме как да не се притесняваме, разучаваме езика на тялото, чрез който да излъчваме увереност, упражняваме дикцията си, намираме начин как да си припомняме забравени реплики, без това да ни кара да изглеждаме като непрофесионалисти. На втория и третия опит обаче пак нещо в процеса куца и не се получава. Тогава идва и разочарованието.
Подлагаме на съмнение избора си да станем лектори и да говорим пред публика. Отново стигаме до убежденията. Казваме си, че точно ние не сме подходящи за това. Намираме си оправдания. Оправданията са толкова удобни на този етап. Важното в тази стъпка на съмнение и разочарование е да продължим. Вече имаме достатъчно информация, опитвали сме различни подходи. Това, което е нужно, е да не спираме с практикуването, упражненията, опитите. Процесът на изграждане скоро ще наближи своя пик. Ще достигнем до нивото, в което да имаме успех.
Разбира се, тогава настъпва и фазата на увереният оптимизъм. С наличната информация и опита зад гърба си вече преценката ни не е плод само на въображението ни. Нужно е да внимаваме да не се възгордеем в този момент или да си помислим, че вече всичко ни е в кърпа вързано. Грешки отново ще има. По-важното е, че не сме се поддали на убеждението в третата фаза, че тази дейност не е за нас.
Описаният процес може да се приложи във всяка дейност. Не спирайте да си задавате въпроси, да анализирате поведението си, резултатите от дейността си, да търсите информация как да станете по-добри. Бъдете гъвкави и успехът ще почука на вратата ви.