Разговор за страховете и целите

Разговор за страховете и целите

Sharing is caring!

Човек е господар на собствената си съдба. С всеки изминал ден се убеждавам в максимата, че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. И не го приемам само в негативната му страна. Усилията, които всеки полага, за да се самоусъвършенства, могат да му се отблагодарят един вид като се получи една пълноценна личност. Но всичко това е следствие от много анализи, от целенасочена и вглъбена дейност по осъществяването на едно по-добро Аз. Утрешното със сигурност ще е повече от днешното. В този ред на мисли днес ми попадна една от онези картинки с послание, на която пишеше – Keep breaking your heart until it opens. Колко хубаво звучи и вярно!
Рядко гледам видеа, но никога след това не съжалявам, че съм отделила време. Днес в 6:30 сутринта, докато си пиех кафето, попаднах на това
utm_source=facebook.com&utm_medium=social&utm_campaign=tedspreadhttps://www.ted.com/talks/tim_ferriss_why_you_should_define_your_fears_instead_of_your_goals?utm_source=facebook.com&utm_medium=social&utm_campaign=tedspread

Казано накратко човекът страда от биполярно психично разстройство. В един момент може да се чувства много щастлив, а в следващия да има мисли за самоубийство. В един кратък миг, преди да сложи край на живота си, той осъзнава, че всъщност ИМА ИЗБОР. Което променя изцяло решението му да прекъсне земния си път.
Във видеото споменава за стоицизма накратко. Споделя и за Сенека и неговият велик цитат: Има повече неща, които ни плашат, отколкото такива, които ни измъчват. А ние по-често страдаме от въображението си, отколкото от действителността.

Наистина  страховете са една много хлъзгава и подвеждаща област от процеса на взимане на решения. Но какво се случва, когато осъзнаем, че те са просто сценарии в главите ни и всъщност вероятността всичките ни страхове да станат реалност е нищожна. Те като че ли искат да ни задържат в комфортната ни зона. Или да ни спрат от действие заради неизвестното, което предстои. Едно просто упражнение обаче може ако не да ни извади от този опасен кръговрат, то поне да минимизира голямото значение, което им отдаваме. То е следното – define, prevent, repair. Или казано на български – определяш, избягваш или поправяш. Упражнението е да напишете на един лист страховете, свързани с дадена цел. В следващата табличка си съставяте план за действие, за да избегнете случването на тези ваши опасения. Последната табличка съдържа решения на проблемите, ако тези страхове в крайна сметка се сбъдват.
Какво се оказва? Страховете не са чак толкова страшни, когато ги анализирате и успеете да планирате как да ги елиминирате (дори има рима).
Второто важно нещо, което запомних от това видео се състои отново в писане. То се състои в това да си представим себе си в един бъдещ момент – след 6 месеца, след 1 година, след 10 години. Какво ще се случи, ако поради страховете си и въпреки плановете, не предприемем дадено действие? Как ще протече животът ни, ако се крием и се плашим? Как ще изглеждаме, ако сме пасивни, вяли, немотивирани? В моята глава изникна един много плашещ образ. Предпочитам да го стъпча още в зародиш. Затова и реших да пиша в блога днес 😀
Лесните избори правят живота труден.
Трудните избори правят живота лесен.

Послепис: Искам да прочета книгата на Марк Аврелий “Към себе си”.
Все си мисля, че доста по-рано в годините трябваше да чета философия.