Разчитай на мен и се моли за Боби

Разчитай на мен и се моли за Боби

Sharing is caring!

Колко странно заглавие, бихте се запитали. Не, не става дума за благотворителност, нито ще помогна на някой по някакъв начин с поста си. Това са заглавията на последните два филма, които гледах у дома, а именно Lean on me и  Prayers for Bobby. Първият разказва за усилията на един учител да въдвори ред в иначе оставено на произвола училище и ученици, които без контрол от елитна гимназия са превърнали светилището на науката в оцветен със спрейове пазар на дрога, свърталище на побойници. Вторият филм е малко по-личен откъм история. Става дума за момче на 16 години, което разбира, че е привлечено от хора от същия пол, но расте в семейство със силно вярваща християнка майка. Когато тя разбира, че синът й не е такъв, какъвто е предполагала, че ще е, а именно хетеросексуален, започват проблемите, лутането по психиатри, изпращането на църква и прочие. Консерватизма относно сексуалната насоченост явно още върлува в някои домове.

Общото, което обединява филмите, е начина на възпитание – както на един учител към децата, които са му възложени, така и на майката, която е един вид най-близкия учител на децата още от самото им раждане. И в двете присъства строгостта, която се опитва да усмири младежкия дух и да го примири, но в същото време да насочи енергията му от обществено или библейски неприетото, към правилното, към догмата, към присъединяването в един социум – такъв, който не търпи възражения или кривване от пътя, но очаква и се надява. Родителите са тези, които носят отговорността децата им да израснат като тях или дори по-добри, по-успешни. Когато това не се случи е нормално родителя да се разстрои, да се запита къде е сбъркал, да търси вина. Но може ли да е виновен някой, който няма опит и сега открива пътя, расте  и се учи от грешките си? Няма как да поставиш децата в рамки, не можеш да ги правиш по образец, като че ли са парче пластелин, което оформяш. Доста родители все още вярват, че децата им трябва да изпълняват заръчаното, да слушат, да не се противят и че едва когато станат на 18 могат да правят каквото решат. Но това е една масова грешка. Децата се оформят освен от домашното възпитание, но и от средата. Всеки родител е почти задължен да остави детето си само да взима решения и да го оставя да бъде все по-самостоятелно в избора си, за да израстне като самоуверена личност. Задачата на родителя е да подкрепя детето си и да не го оставя да бъде излишно наранявано, страдащо или объркано, да го насочва да използва положително енергията си, да твори, да спортува, да се чувства добре, без това да пречи на физическото или душевното му здраве. Децата сами намират своя път. А родителите им помагат с мотивация, пък била тя научна или религиозна.
Важно е да вярвате и да показвате на децата си, че те са прекрасни заради това, което са. Не всеки техен избор ще ви се хареса или ще ви се струва удачен. Не ги отблъсквайте, защото не спазват строго правилата, а им покажете правилата по начин, който ще им подари усмивка. И никога не спирайте да им повтаряте, че ги обичате.