Ролф Потс - човекът, който пътува

Ролф Потс – човекът, който пътува

Sharing is caring!

Ролф Потс е автор на книгата Vagabonding: An Uncommon Guide to the Art of Long-Term World Travel

Преди няколко месеца я слушах в аудиоварианта й, на английски. Книгата разказва за личното решение на автора да пътува една година по света. В последствие тази една година прераства в цели петнайсет, през които Ролф не спира да посещава близки и далечни кътчета на Земята. Успява да изкарва пари с блогване, с преподаване на английски. Живее семпло. Споделя, че преди да поеме по пътя си, е намалил до миминум разходите си, продал е скъпите си вещи, хранел се е скромно. Така успява да спести за първото си пътуване. Оттам нататък историята е разказана в книгите му. Той дори прилага термина vagabond (не съм сигурна за точен български превод, достатъчно описателен). Вагабонд е човек с приключенски дух, който може да отдели достатъчно време, в което да не работи, за да пътува и опознава света.
В книгата е описано как да си вземете почивка от работа, да се приготвите за дълго пътуване, да уредите дребни, но важни детайли, като маршрут, билети, безопасност по време на пътуване.
Публикуваната в този пост лекция е кратко описание на това колко е важно времето, с което разполагаме и как можем да извлечем най-доброто от него, като се отдадем на това, което истински обичаме. За Ролф Потс пътуването е страст, амбиция, приключения. Той споделя как средностатистическия човек си представя посещението на известни места – в крайна сметка всеки иска да види това, което му е известно от книги, енциклопедии. Но на такива места (например известни храмове, площади, дворци) са и всички останали. Господин Потс дава един много добър пример – колко е лесно и достъпно просто да се отклониш от многолюдната тълпа и да поемеш в малките и непознати улички, защото именно те ти разкриват автентичния дух на мястото, където се намираш. Което не изключва известните туристически обекти, но присъствието на много хора там ги прави по-малко привлекателни.
Ролф Потс съпоставя пътуването с всеки един аспект от живота – в крайна сметка животът ни е едно движение, продължение напред, развитие. И както пътуването е едно приключение, среща с непознатото, трупане на опит и впечатления, така е и в живота.
Посланието на лекцията е да приемем времето си като безценен ресурс, от който всички ние имаме какво да почерпим, да не го пилеем и да осъзнаем, че времето ще ни донесе онова благосъстояние, за което сме се потрудили.