Социалната фобия - страхове и притеснения

Социалната фобия – страхове и притеснения

Sharing is caring!

Всеки ден протича така – страх, отбягване, болка, безпокойство за това, което си казал. Страхът да не кажеш нещо погрешно. Тревожността за чуждото неодобрение. Страхът от отхвърляне. Неувереността да се включиш в разговор, страхът, че нямаш какво да кажеш. Скриваш се от останалите, като дори поставяш “прегради”, за да се чувстваш защитен. Ти най-вероятно живееш под влиянието на социална фобия.
Малко хора разбират дълбочината на това разстройство. Тези, които страдат от социална фобия, се вкопчват в проблема се и се опитват да го скрият.  
Милиони хора изпитват социална фобия и наистина не вярват, че може да им се помогне или да си помогнат сами.
Случва се някой да се притеснява да излиза навън, защото е самовглъбен и се притеснява, че го наблюдават. А е възможно и да срещне познат по пътя и да го тревожи, че трябва да го поздрави. Гласът му ще прозвучи тихо и неуверено и другият човек веднага ще забележи това – ще види слабостта на своя познат. Човекът със социална фобия не иска никой да разбира, че се страхува. Той гледа встрани всеки път, когато се разминава с някой и се надява да успее да се прибере у дома, без да се налага да говори с никого.
Друг човек пък изпитва силно притеснение, когато пазарува – страхува се, че всички го наблюдават, та дори и отражението му в огледалата на тавана (ако има такива в магазина). Притеснява се да говори с касиерката и срамежливо се усмихва. Притеснява се от гласа си или че изглежда зле, глупаво, че нерешителността му си личи от километри.
Трети човек държи звънящият си телефон в ръце и не смее да вдигне. Притеснява се и да звъни, дори и на свои познати и приятели, да не би случайно да не е подходящото време или да прекъсне нещо. Чувства се отхвърлен още преди да е набрал номера. А след като разговорът е приключил стои и дълго след това анализира какво е казал, с какъв тон и интонация, отново и отново.

Жена се притеснява да отиде на работа, защото знае че на другия ден ще има работна среща. На тези срещи колегите си говорят помежду си за задълженията си. Само мисълта, че ще говори пред останалите я докарва до безпокойство. Понякога тази жена не може да заспи преди такива срещи. А след като срещата приключи вълна от облекчение я залива – най-накрая страшното е свършило. Но после отново идва моментът на анализирането, на припомнянето как е протекло всичко, какво е казала, дали не е било грешно, дали е изглеждала добре, дали не е говорила прекалено тихо, дали не се е засмяла на неуместно място, дали не е реагирала, когато всички други са се засмели.
Ученик пък не иска да отиде на първия учебен ден в ново училище, защото на места има практика учителят да представя новите попълнения. Само при мисълта, че трябва да говори с непознати и да се представя, го побиват тръпки. Притеснението от това как ще се представи и дали няма безпокойството да звучи в гласа му го поставят в позиция да избере по-лесния вариант – да пропусне деня.
Жена се притеснява да ходи по партита и на събирания – как ли ще я гледат, дали ще започне разговор и няма да се получи добре, дали ще забележат колко притеснена и вцепенена изглежда? Може би ще забележат, че се чувства неудобно и напрегнато и няма да я харесат – просто няма начин. Затова избира да стои сама и да гледа телевизия вечерта. Също както всяка вечер. Чувства се комфортно у дома. Всъщност това е единственото място, където се чувства добре.
“По-лесно е да избягваш ситуациите, в които са намесени хора.”

На публични места, като работното място, на срещи, по време на пазаруване, хората със социална фобия си мислят, че всички ги наблюдават, взират се в тях, макар да са наясно, че това няма как да е вярно. Човек със социална фобия винаги се чувства напрегнат сред останалите. За тях всеки поглед е осъдителен, критикуващ. Понякога хората със социална фобия дотолкова се натоварват да се притесняват, че не могат да мислят за нищо друго. И затова за тях е по-лесно да избягват подобни ситуации, отколкото да си причиняват дискомфорт.
Хората със социална фобия предпочитат да стоят затворени сами у дома. Дори и сред познати хора те се чувстват наблюдавани – като че ли останалите постоянно ги анализират и изследват с поглед, и едновременно с това ги осъждат за несъществуващи реално причини в поведението им.
Едни от най-страшните ситуации за хора със социална фобия са срещите с авторитетни личности – като шефове, отговорници на работното място или всеки, който изглежда е по-добър по някакъв начин, на по-високо ниво, по-високопоставен. По време на тези срещи те дотолкова се вцепеняват, че дори мускулите на лицето им застиват. Тези хора понякога не помнят какво са казали, а след като приключи срещата и започне анализът, все така смятат, че отново са казали нещо погрешно или не на място.

За човек със социална фобия е истинско мъчение да ходи на интервю за работа. Той ще се изчерви, няма да успее да намери правилните думи, за да се представи или да отговори на всички въпроси. Може би това е най-ужасното от цялата ситуация – вярването, че винаги ще кажеш нещо погрешно. Особено неприятни са интервютата за работа за хора, които имат прекрасни умения за съответната длъжност, но интервюто е пречка да се преборят за мястото.
Хората, които посещават Институт за социални разстройства в Америка често са грешно диагностицирани като шизофреници, страдащи от маниакална депресия, клинична депресия.
Нужни са редица познания и терапии, за да се повлияе на социалната фобия. За съжаление малко се говори по темата, грешно се диагностицира и дори някой да потърси помощ, не винаги ще намери адекватна такава.

Всеки човек със социална фобия има различни и различно изразени симптоми. Някои се страхуват да говорят пред публика, защото някой ще им помаха с ръка, други се притесняват, че няма да успеят да се задържат дълго на работното си място, защото са необщителни, трети изпитват безпокойство да се хранят пред други хора. Изчервяването, изпотяването и вцепенението са физиологични симптоми. Някои се притесняват, че определена част от тялото, лицето им или изражението им изглежда странна или смешна и заради това останалите ще се вглеждат именно там.
Хората със социална фобия са наясно, че страховете им са ирационални, но не знаят как да мислят рационално в социално-напрегнати ситуации.
Те знаят, че останалите не ги критикуват или осъждат мислено отстрани. Също разбират, че останалите не се опитват да ги унижат или да им се подиграват. Но въпреки че осъзнават това, хората със социална фобия продължават да се чувстват по същия отвратителен начин.
Добрата новина е, че социалната фобия се лекува и то успешно. Тези чувства и мисли, които възникват в социална среда могат да бъдат преодолени след среща с терапевт. Обикновено тези чувства са обвързани с различни мисли, погрешно приети за истина.
Най-успешната терапия за социалната фобия е когнитивно-поведенческата терапия.

Тя предоставя най-дълго, продължително и постоянно облекчение на това безпокойство. Тази терапия включва осъзнаване на проблема, приемането му и преодоляването му.
Страховете и безпокойството при социални взаимодействия са познати на много хора – и винаги има начин да се преборим с тях и да бъдем по-щастливи и здрави.