Уолдън или Живот в гората на Хенри Дейвид Торо

Уолдън или Живот в гората на Хенри Дейвид Торо

Sharing is caring!

Авторът пише за прекараните две години, два месеца и два дни усамотен живот в гората до езерото Уолдън. Всъщност докато четох книгата, разбрах, че животът му никак не е бил като на аскет – често хора са се отбивали или той е отскачал до града или до съседни ферми. Вероятно обаче е искал да докаже на себе си, че човек напълно сам, уповавайки се на собствените си сили, увереност и умения, да живее (а не да оцелее) в гората, в собственоръчно построена колиба. И не просто да преживее набързо дните си, но и да извлече истинско удоволствие от времето, прекарано в усамотение, насаме с мислите си, но обкръжен от толкова много непозната, незабелязвана дотогава природа.
Позволих си да извадя любимите си цитати, някои от тях са дълги, но не исках да ги отделям от контекста.

Общественото мнение е нищожен тиранин в сравнение с личното. Съдбата на човека се определя от това, което той сам мисли за себе си.
***
Замислим ли се за истинското предназначение на човека, както е казано в катехизиса, и за насъщните му жизнени потребности, ще излезе, че хората съзнателно са избрали сегашния си начин на живот, предпочитайки го пред много други. А всъщност те чистосърдечно вярват, че нямат никакъв избор. Бодрите и жизнени натури обаче помнят, че слънцето е изгряло на чисто небе. Никога не е късно да се откажеш от предразсъдъците си.
***
Под насъщни потребности разбирам всичко онова, придобито от човека със собствени усилия, което винаги е било или от продължителна употреба е станало дотолкова съществено за човешкия живот, че малцина поради невежество, бедност или философски убеждения опитват да минат без него.
***
В голямата си част разкошът и тъй наречените удобства не само не са необходими, но са същински препятствия за усъвършенстването на човечеството. Мъдреците винаги са живели по-просто и по-оскъдно дори от бедняците.
***
Да бъдеш фолософ не означава просто да имаш проницателна мисъл, нито дори да основеш школа, а да обичаш мъдростта дотолкова, че да живееш според нейните повели – просто, независимо, възвишено и с вяра. Означава да разрешиш някои от проблемите на живота не само теоретически, но и практически.
***
Човек би трябвало да се облича тъй просто, че да може да сваля дрехите си на тъмно, за да бъде готов, ако врагове завземат града му, да го напусне с празни ръце и спокойна душа, също като древния философ.
***
Мъжеството и силата не са дадени на човека, за да стеснява окръжаващия го свят, издигайки около себе си стени. Отначало е бил бос и бездомен и макар да се е чувствал прекрасно в ясно и топло време, пороите и снеговете, да не говорим за тропическото слънце, много скоро биха унищожили рода му ,ако не беше се скрил под покрив. Притчата разказва, че адам и Ева се покривали с листа преди да имат дрехи. Човекът се е нуждаел от подслон, от топлина и покой – най-напред за тялото, а сетне и за душата.
***
Цената на една вещ за мен се измерва с количеството човешки живот, изразходвано за направата й, наведнъж или постепенно.
***
Заслужава си да се строи по-бавно, отколкото строих аз, като се осмисля значението, което имат в живота на човека, да кажем, вратата, прозорецът, избата, таванът и никога нищо да не градим, додето не сме намерили по-добро основание от задоволяването на временните си нужди.
***
Искам ли един младеж да има познания в науката и изкуството, аз няма да се поддам на общоприетата практика и да го пратя при някой професор, който да го посвети във всичко друго, само не и в изкуството да живее: да наблюдава света с телескоп или микроскоп, но не и със собствените си очи; да е вещ в химията, а да не знае как се прави хлябът; да открива нови спътници на Нептун, а да не вижда сламките в собствените си очи; нито пък да разбира на какъв нехранимайко самият той е спътник; и додето наблюдава чудовищата в капка оцет, да бъде погълнат от тълпящите се наоколо му чудовища.
***
Както морякът или избягалият роб се ориентират по полярната звезда, тъй и нашата мъдрост се заключава в намирането на цел, достойна да ни ръководи в живота. Може в рамките на предначертаното ни време да не достигнем своя блажен остров, но поне ще следваме верния курс.
***
Не бих се отказал съзнателно и доброволно от истинското си призвание, за да върша благодеянията, които обществото изисква от мен, та дори от това да зависеше спасението на Вселената, и съм убеден, че единственото, което все още я предпазва от унищожение, е някакво подобно на моето, но несравнимо по-голямо упорство.
***
Богатството на човека се измерва с количеството неща, от които може да се откаже.
***
Не е малко да можеш да нарисуваш картина или да изваеш статуя, сиреч да създадеш нещо красиво, но несравнимо по-важно е да изрисуваш и изваеш средата, в която живееш, а това е въпрос на морал. Да придадеш красота на деня – това е най-възвишеното изкуство.
***
Възрастните не успяват да живеят достойно, но си въобразяват, че са помъдрели от житейски опит – сиреч от неуспехите си.
***
Намирам за здравословно човек да прекарва по-голямата част от времето си сам. И най-подбраното човешко обкръжение скоро доскучава и изморява. Обичам да бъда сам. Тъй и не намерих по-приятна компания от самотата. В чужбина сред множеството хора обикновено сме по-самотни, отколкото ако останем в стаята си. Човек, който мисли и работи, е винаги сам, все едно къде се намира. Самотата не се измерва в мили,с разстоянието, разделящо един човек от ближните му.Фермерът може цял ден да копае на витаа или да сече дърва в гората, без да се чувства самотен, тъй като е зает с работа; но вечер му е невъзможно да седи сам вкъщи, дал воля на мислите си, а непременно трябва да се види с приятелите, да си отдъхне и уж да си навакса за самотата през деня; нищо чудно, че недоумява как ученият може да стои сам вкъщи по цяла нощ, че и през по-голямата част от деня, при това без да му е скучно и без да го налягат черни мисли; той не може да проумее, че макар да си е вкъщи, ученият работи на своята нива, сече в своята гора и също като него се нуждае от отдих и компания, може би само по-тясна.
***
Изтъкнах, че необходимостта от чай, кафе, масло, мляко, пържоли, го принуждава да работи усилно, за да може да ги купи, и че след като е работил здравата, трябва и да яде здравата, за да възстанови силите си, тъй че всъщност прелива от пусто в празно и погубва живота си в недоволство.
***
На животното му стига да си направи леговище в  закътано място и да го топли с тялото си; човекът обаче, откривателят на огъня, затваря простора в помещения и тях отоплява, превръща ги в постеля, в която, наместо да се навлича, може да се освободи от тежките дрехи, да си устрои подобие на лято посред зима, с помощта на прозорци да пропуска светлината и посредством лампи да удължава деня. Така той леко се оттласква от инстинкта си и спестява малко време за изкуство.
***
Бихме били блажени, ако постоянно живеехме в настоящето и се възползвахме от всяка случайност по пътя ни, както тревата от росната капчица, а не губехме времето си в разкаяние за пропуснатите възможности – при това с чувството, че изпълняваме дълга си.
***
Животът в гората във всеки случай ме научи на следното: ако човек уверено върви към своята мечта и се стреми да живее по нейните повели, очакват го висини, невероятни за всекидневното трезвомислие. Той ще остави някои неща зад гърба си, ше премине невидими граници; около него и в него ще се установят нови, всеобщи и либерални закони или пък старите ще се изтълкуват в по-широк смисъл и в негова полза и той ще се сдобие с правото да живее в един по-висш порядък. Колкото повече опростява живота си, толкова по-прости ще му се виждат всемирните закони, а самотата за него няма да е самота, бедността няма да е бедност, нито слабостта – слабост. Ако си строил въздушни кули, трудът ти не е отишъл напразно – точно там им е мястото. Остава само да им иззидаш основите.

***
Ако прекарам целият си живот като паяк в някой тавански ъгъл, светът би бил все тъй широк за мен, щом разполагам с мислите си.
***
Пътешественик попитал едно момче дали блатото, което трябвало да прекоси, има твърдо дъно. Момчето отвърнало, че има. Но ето, че конят затънал, та пътешественикът се обърнал към момчето: “Защо ми каза, че блатото има твърдо дъно?”. “Истина е – отвърнало момчето – но още не сте стигнали до него.”
***
Същината на утрото е, че никога не настъпва просто с изтичането на времето. Светлината, която заслепява очите ни, за нас е непрогледен мрак. Изгрява само оная зора, за която сме се пробудили. Денят предстои. Слънцето е само утринна звезда.