Филмите тази седмица

Филмите тази седмица

Sharing is caring!

Понеже малкият е с варицела, та отново съм си у дома за десет дни. И какво можем да правим, освен да готвим и да гледаме филми заедно? След като поне пет пъти пусках “Кунг Фу Панда” е време да споделя и какво гледах.

“Nocturnal animals” – с Джейк Джиленхол. Чудесен трилър с история в историята, доста мрачен, с не много развитие в действието, може би малко подтискащ. Но определено беше интригуващ. Краят също. Повече за него писах в Четилище – http://chetilishte.com/nocturnal-animals/.
“Miss Sloane” – този път политически трилър за една жена лобист, която се бори за кауза, свързана с ограничаването на продажбата на оръжия. Филмът беше интересен най-вече към края си, когато въпросната госпожица беше не само с един ход пред всичките си опоненти, но и направо им разказа играта, защото беше доста добре подготвена. Жертва себе си в името на победата. Стори ми се малко прекалено. Филмите, в които сценарият се преобръща в последните сцени и разбираш целия смисъл едва тогава, са колкото интригуващи, толкова и досадни вече. Трепетът как ще се изопачи истината този път си остана. Но след края на филма пак нещо ми се стори излишно или недостатъчно. Или прекалено идеалистично подредено. Все пак си заслужава гледането.
“Frank and Lola” – меланхолично драматичен. Младо момиче и по-възрастен мъж (доста симпатичен между другото – Майкъл Шанън е изключително чаровен с леко намръщената си физиономия) се влюбват. Той е уверен в уменията си, но не и в способността си да задържи жената до себе си. На мен поне това впечатление ми остави. Наистина изглеждаше все едно жената го лъже през целия филм и си търси оправдания за разпуснатото си поведение. А той приема предизвикателството да я оневини пред себе си, като търси виновника, който според нея й е причинил нещастие в миналото. Изглежда леко хлъзгава територия – да се подведеш по думите на жена, която прави нещо неморално, а след това се връща със съжаление при теб. Актрисата наистина не звучеше искрена. Лола успява да заблуди Франк няколко пъти по време на филма. Той като че ли искаше да я напусне, но й даваше шанс, защото се чувстваше сам и се страхуваше от това. В крайна сметка опасенията му, че тя ще се изплъзне от ръцете му, се оказаха верни. Неговото “вече искам спокойствие от живота” (след един провален брак) не можеше да се обедини с нейното любопитство към света, който едва сега откриваше. Като цяло филмът си беше тъжен от гледна точка на мъжа. Когато си представя в главата си какво ще се случи с бъдещето на жената – ще се удивлява на пъстротата на всичко, но накрая пак ще завърши с мисълта за домашен уют, и пак ми става тъжно. Кому е нужно да се блъска цял живот, за да стигне в крайна сметка до един извод, който много други преди него са изпитали?
“End of watch” – филм за двама колеги полицаи в черен квартал на голям град. Забравих кой е града. Филмът се фокусира върху силната връзка, която се изгражда между двама колеги на подобна позиция. Те стават и приятели, единият кумува на сватбата на другия, обещават си, че ако нещо се случи с някой от тях, другия ще поеме грижата за жена му. Има доста хумор, има и сериозни сцени, но не са направени да изглеждат драматично, а по-скоро са бегли щрихи на фона на отношенията между двамата полицаи. Филмът завършва трагично, но в това няма нищо лошо. Като цяло е премерен, не е прекалено от нищо – нито откъм драма, нито откъм хумор, няма излишни диалози. Хареса ми.