Емоционалното пренебрегване в детството и влиянието му в живота ни като възрастни

Емоционалното пренебрегване в детството и влиянието му в живота ни като възрастни

Sharing is caring!

Има причина да изпитваме трудности да изразяваме чувствата и емоциите си. Често се чувстваме празни и имаме нужда някой да запълни тази празнота. Но погрешно избираме неподходящ партньор или различни вредни зависимости.
В книгата си “Running on Empty” д-р Jonice Webb обяснява за пренебрегването в детските години и как то влияе върху изборите ни като възрастни, как ни води към постоянното усещане за празнота и незавършеност. В книгата също така се обяснява как начинът, по който сме научени да преживяваме и изразяваме емоциите си влияе на бъдещите ни взаимоотношения с хората и към отношението ни към нас самите.
Емоционалното пренебрегване в детството е невидимата сила, която подсказва какво точно НЕ ни се е случило в детството, какво Не ни е било казано и какво НЕ можем да си спомним.
Макар терминът “пренебрегване” да предполага физическо, психологическо и емоционално насилие, не е задължително да сме били подложени на подобни, ако сме били пренебрегвани.
Липсата на внимание не е личностно разстройство, нито трябва да се срамуваме или да се чувстваме виновни заради това. При тази липса не бива да прехвърляме вината и върху родителите си. Емоционалното изоставяне е често срещано и е незабележим процес.
Всички сме родени в семейства, в които се преплитат стари и нови традиции, заучени модели на поведение на нашите родители от техните, които се отразяват върху нас (децата). Не е задължително тези модели да са болезнени, нараняващи, но те оказват влияние върху детството ни, а в последствие и върху живота ни като възрастни. Все пак перфектното семейство не съществува.
Аз израснах в нормална семейна среда, където родителите ми работеха по цял ден, домът ми беше приличен, братята и сестрите ми отговорни. Ходих в добро училище, имах доста приятели, спортувах, ходехме заедно на почивка.
Като тийнейджър преживях няколко раздели, но сметнах, че просто юношеството е труден период. Нещата обаче тотално се объркаха в периода след 20-тата ми година. Загубих любими хора, разделях се и започнах да чувствам емоционална и душевна празнота. Тази празнота започна да се просмуква в ежедневието ми все повече и повече.
Затова и започнах да се самоанализирам. Беше очевидно, че привличах хора в живота си заради неправилни причини. Чувствах се празна и мислех, че друг човек може да запълни тази празнота. После продължих с грешните избори – отчаянието си “лекувах” с пристрастеност към храна, алкохол, прекалено много социални контакти, материализъм. Опитвах се да прикрия несигурността си, ниското си самочувствие и липсата на самоувереност.
Но защо чувствах тази празнота? Защо се чувствах самотна, объркана, вечно нуждаеща се, опитваща се да запълни емоционалната си празнота? Защо привличах грешните хора в живота си? Партньорствата и приятелствата ми завършваха с пълен крах. Нали пораснах в хубав дом с любящи родители? Винаги имаше някой до мен, имах покрив над главата си и топла вечеря на масата.
Не откривах нищо в детството си, което би могло да доведе до подобни усещания. Но определено имаше причина и не спирах да я търся. Чувствах нещо, което не успявах да разбера.
Тогава разбрах за тази незабележима на пръв поглед емоция.
Най-важното нещо в израстването е връзката със собствените чувства. Ако израснем в среда, където нашите чувства, мисли, емоции са изслушвани и разбирани, тогава ще успеем да изградим силна връзка с вътрешната си същност. И когато неприятно чувство излезе на повърхността ние няма да го игнорираме, пренебрегваме или отричаме, а ще го осмислим, разберем и ще се справим с него, независимо колко е болезнено или колко е неподходящ момента. Но ако нашите мисли, чувства, желания остават без отговор, ако не ни се обръща внимание, или ни се насажда чувство за вина или срам за това какво изпитваме, ще изградим нездравословни основи за грижата към себе си и собствените си разбирания.
Пренебрегването понякога е неизбежно.
Може да сме били пренебрегвани, защото родителите ни са работили твърде много, или защото не са имали стабилни взаимоотношения помежду си, или единият е напуснал семейството, или някой от двамата е починал. А може би родителите ни са били принудени да се грижат за болен роднина или за болния ни брат(сестра). Друга причина би могла да бъде, че самите ни родители не са разбирали собствените си емоции и не са били способни да ги изразяват по позитивен или здравословен начин. Или са били твърде млади.
Може би сме израснали в дом, където е имало твърде много авторитаризъм или е липсвал напълно такъв. Може би не са обичали конфликтите и всеки път, когато възникне спор между децата, са ги пращали по стаите без да разберат причината за спора и да го разрешат. Или може би майката е била дъщеря на нарцистичен родител, а бащата е страдал от депресия или друго личностно разстройство и дори не е знаел, че това може да окаже влияние върху атмосферата в семейството. Или дори е възможно родителите ни да са били твърде заети и рядко да са били наоколо и да се е налагало да се грижим за по-малките си братя и сестри – отговорности, които объркват детството. А може и да се е налагало да се грижим за родителите си, ако са били болни, неспособни, неработоспособни.
Всички тези фактори могат да бъдат причина за емоционалното пренебрегване, липсата на внимание и грижи докато сме израствали.
Ето и някои тревожни признаци, че сте преживели пренебрегвани:
– трудно ви е да разберете емоциите си или липсата на такива;
– чувствате празнота;
– пристрастявате се към храна или вредни вещества;
– имате склонност да влизате в съзависими взаимоотношения, взаимоотношения с нарцисист, или такива, които ви причиняват болка;
– чувствате се изолирани от заобикалящата ви среда;
– чувствате, че никой не ви разбира и трудно говорите за собствените си нужди и желания;
– не можете да разчитате емоционално на партньора си, на близките си приятели;
– чувствате се не на правилното място.
Когато пренебрегваното дете порасне, започва да се чувства отговорно за неспособността си да изпитва щастие и затова обвинява необяснимата празнота в себе си.
Никой не желае да обвинява родителите си, особено ако на пръв поглед изглежда, че са ни давали всичко необходимо. Затова и разпознаването на емоционалното пренебрегване е толкова трудно. Причината за трудностите, които изпитвате като възрастни във взаимоотношенията си се крие именно в това как сте били научени да се отнасяте към собствените си мисли и чувства.
Никоя емоция или чувство не са погрешни, дори и неприятните. Но е нужно да разберем, че те идват от самите нас и те “бълбукат” в нас, готови да изригнат всеки момент.
Нужно е да се научим да ги разпознаваме, да ги приемаме и да се доверяваме повече на собствената си преценка в ефективното им изразяване. Това не означава, че ако сте ядосани, трябва да избухнете в словесни атаки. Нужно е разбиране, за да насочите този гняв в приемлив вид, което включва и емпатия, осъзнаване и позитивно потушаване.

 

 

Източник: https://www.elephantjournal.com/2016/03/what-emotional-neglect-really-looks-like/