Отговорността започва ... от теб

Отговорността започва … от теб

Sharing is caring!

Какво имаме предвид, когато говорим за отговорност? Още като малки деца ни се е втълпявало, че трябва да бъдем отговорни – независимо дали ще се подчиняваме на родителите си или ще им се противопоставяме.
Ако питате едно дете какво означава да си отговорен, то ще ви отвърне: “Да вършиш нещата правилно”, “да правиш това, което мама или татко е казал”, “да си напишеш домашното”. Възрастните използват думата отговорност, за да накарат децата си да разберат и осъзнаят, че трябва да се държат добре и да изпълняват възложените им задачи.
Смятате ли, че термина “отговорност” включва в себе си нещо повече от задължения?
Ако погледнем в тълковния речник, думата отговорност се свързва не толкова с изпълнение на дадени задачи, а с действане с отдаденост към тях.
Да бъдеш отговорна личност означава да си способен съзнателно да взимаш решения, да надграждаш поведението си така, че да подобряваш резултатите си и/или да помагаш на останалите. Отговорният човек приема последствията от действията и взетите решения.

Думата “отговорност” идва от латински – този, който е длъжен да отговори на някой друг.
Оксфордският речник дефинира думата като – да се държиш длъжен.
Отговорният човек се обвързва и с отрицателните последствия от действията си.
Като цяло думата “отговорност” е доста абстрактна, макар да се използва често в ежедневието.

Да бъдем отговорни ни носи много ползи. Може да ни е от помощ, за да постигнем целите си, да изпълним задачите в дадена област от живота си.
Отговорността създава принципи, изгражда морал и помага да държим живота си в собствените си ръце. Да бъдем отговорни ни помага:
да бъдем честни и откровени – когато спазваме обещанията си, хората ще ни имат доверие;

– да бъдем по-независими – виждайки последствията от действията си, ще можем да взимаме по-добри решения в бъдеще;

– да може да разчитат на нас – печелим чуждото доверие, ставаме по-уверени.

На отговорност ни учат още от деца. В семейството и училище ни възпитават да си изградим ценности и морал.
Ясно е, че всеки иска до себе си доверен и отдаден партньор, отговорни деца, които не си навличат проблеми, отговорни родители и учители, които адекватно да се грижат за децата, отговорни хора, които правилно си вършат работата.
Такива хора ни карат да се чувстваме сигурни и уверени. Казваме си: “Той е отговорен човек, ще свърши нещата както трябва и всичко ще е наред.” Усещането за сигурност е една от основните нужди в пирамидата на Маслоу.
Ето защо и поемането и изпълняването на отговорности е толкова високо ценено – то създава атмосфера на сигурност и стабилност в обществото, в личния и професионалния живот.
Няма магически начин, който ще ни превърне в по-отговорни личности. Но отговорността може да бъде тренирана и научена.
Ако искате да осъществите идеите и целите си, да изпълните задълженията си, имате нужда от мотивация.

1. Поставете си цели ако имате ясно формулирани идеи, по-лесно ще си съставите план как да ги осъществите, да бъдете постоянни. Ако смятате, че целта ви ще ви отнеме твърде много време, смалете я до малки стъпки, които ще ви отведат до изпълнение на голямата цел.
2. Бъдете обективнизамислете се за нещата, които зависят от вас и се съсредоточете върху тях.
3. Създайте си навици ако сутрин ви отнема твърде много време да откриете подходящи дрехи за излизане, организирайте гардероба си. Организацията спестява време, което после ще ви се отплати.
4. Награждавайте сеако сте изпълнини дадена задача, резултатът е добър и сте доволни, починете си. Отделете си време за любимо занимание.
5. Бъдете честни със себе сиако сте се провалили, превъртете лентата назад, вижте грешката си. Следващият път ще сте наясно какво не е било наред и ще подобрите резултата.
6. Споделяйте с други хора плановете си изключително ценно е да чуете друга гледна точка, това разширява кръгозора ви, помага ви да видите и обърнете внимание на неща, за които не сте се досещали.
7. Действайтенещата, за които сте поели отговорност, трябва да бъдат свършени – направете го. Заемайте се със задачи, които сте способни и сте склонни да свършите. Не всеки ще хареса курсовата ви работа, изготвения доклад, старателно приготвената вечеря. Но вие ще знаете, че сте дали най-доброто от себе си.

Ще има дни, в които резултатите от положените усилия няма да ви харесат, или няма да имате волята да изпълните задълженията си. Но не се наказвайте за това.

Понякога с отговорността или неизпълнението на отговорностите идва и вината, че не сме свършили нещо както трябва, навреме, правилно. Не винаги обстоятелствата са в наша полза – може да се случи да закъснеем заради трафик, да се разболеем, да изникне непредвидено събитие. Когато обстоятелствата са извън нашия контрол, дори и със силно желание, не можем да ги променим. Да се чувстваме виновни за събития, резултати или ситуации, които не зависят от нас, ще повлияе на настроението ни, ще ни разгневи или натъжи.
Същото се случва и когато някой ни вменява вина. Не е честно да се обвинява някой заради независещи от него обстоятелства. Преди да бързаме ние самите да обвиним някого, да помислим дали така стеклите се събития са нарочни или заради непредвидени ситуации.
Нужно е да сме сигурни, че сме свършили всичко, зависещо от нас.

Един от клоновете на социалната отговорност е отдадеността. Ние ежедневно общуваме с близки, роднини, на които даваме обещания и се стараем да ги изпълним.
Забавното е, че когато обещаваме нещо на самите себе си, често го пропускаме. Често отлагаме във времето действия, от които ще станем по-здрави, по-организирани, по-успешни.
Друга разновидност на социалната отговорност са задълженията. Във всеки етап от живота изпълняваме различни задължения, за да се адаптираме към обществото, в което живеем.
Волята е друг мощен инструмент, с чиято помощ и с малко мотивация можем да изпълняваме задълженията си, да постигнем поставените си цели.
Хубаво е да изпълняваме малки стъпки, когато волята ни трябва да е постоянно нащрек за дълъг период от време.
Също е полезно често да си задаваме въпроса “Защо”. “Защо реших да направя това?”, “Защо постъпих по този начин?”, “Защо се получи така?” “Може ли следващия път с други действия да се получи по-добре?”.

Отдадеността, волята, желанието и способността ни да бъдем отговорни са ключов фактор към постигането на желаните цели – за да имаме животът, който искаме.