"A quiet place" - малък шедьовър сред филмите на ужасите

“A quiet place” – малък шедьовър сред филмите на ужасите

Sharing is caring!

Трудно мога да причисля филма към жанра “ужаси”. Да, разбира се, присъства типичната тишина и рязка музика при страшните моменти. Но напрежението идва точно от въвличането в историята на героите и не толкова от това, което заплашва съществуването им.
Режисьор е Джон Кразински, а по-интересното е, че той играе главната роля, наред с жена си. Семейството има три деца и още в началото разбираме, че живеят в постапокалиптично време. Сами в изоставен магазин, те търсят провизии и продължават пътуването си в опустял град. Още в началото прави впечатление, че си общуват чрез езика на жестовете, а няколко минути по-късно става ясно как ходят боси навсякъде.
Във филма няма да видите сцени като от типичен постапокалиптичен филм. Липсват опасности от други хора, които се събират на шайки и извършват безнаказано престъпления; няма сцени от разрушени градове; не се усеща нуждата от съвременните удобства. Представена е затворената общност на социалната единица семейство, която не на всяка цена се крие през цялото време, но изключително много се старае да не издава звук. Случи ли се това, те идват. А кои са те ще разберете, ако гледате филма.
Интересното е как тези пет човека са се приспособили към този начин на живот, колко изключителни старания помагат, за да се съхранят. Дребните детайли във филма са тези, които правят най-силно впечатление – храната се сипва в големи листа, а не в чинии, за да не тракат; по пътеките се сипва пясък, за да не се чуват стъпките им; единственото място, на което могат да вдигат шум, е в близост до един водопад – виковете им отекват под воя на водата.
Страшните създания във филма не носеха толкова напрежение, колкото случките с героите в моментите, когато се измъкваха на косъм от опасна ситуация. Зрителят почти става съпричастен към трудностите им и се поставя на тяхно място. Със сигурност режисьорът е направил така, че зрителят да не се чувства като поредния идиот пред екрана, когато става дума за ужаси и типичните елементи на страшен сценарий.