Captain Fantastic - едно семейство в търсене на отговори

Captain Fantastic – едно семейство в търсене на отговори

Sharing is caring!

Бях скептично настроена към филма, мислех, че е поредната комедия с леки драматични нотки, която има предвидим край. Е, наистина доста от моментите във филма бяха предсказуеми, и все пак идеята беше добре представена.

Филмът разказва за един баща с шест деца, който години наред живее далеч от обществото – първоначално във ферма, а след това в построена от него къща в гората. Изолацията обаче не означава липса на култура или възпитание. Далеч от облъчванията на съвременния свят бащата (в ролята Виго Мортенсън, така добре познат от прекрасния The Road) възпитава своите деца да са физически здрави и да са умни. Те си имат ежедневна рутина, включваща физически упражнения, опити за лов, за набавяне на храна, четене на книги, обсъждане на проблеми, забавления, танци и музика. От цялата история лъха на свобода и свеж въздух. Гледките във филма са прекрасни, снимани в планината. Ярко се отличава втълпяването, че съвременния свят е лош, че капиталистите управляват масата хора, че масата на свой ред е едва ли не зомбирана единствено да пазарува и потребява.

Прави впечатление, че майкака във филма липсва. Тя се появява като откъслечен образ. Оказва се, че е страдала от биполярно психично разстройство и дълго време е била хоспитализирана, докато един ден се обаждат на бащата, за да му съобщят, че се е самоубила. Следва пътуването на цялото семейство към мястото на погребението, за да се сбогуват. Тук се появява и сблъсъкът на двете култури, което явно е било целта и на филма. Противопоставят се двата начина на отглеждане на деца и начина на живот – този, съобразен с природните закони, в който важно е да имаш уменията и способностите да оцелееш, а  оттам нататък да мислиш, разсъждаваш трезво и необлъчвано, и този, в който обществото ти предоставя голяма част от услугите и стоките и ти живееш почти илюзорно с идеята, че може да ги притежаваш, но всъщност ставаш роб на вещоманията, за която се налага да губиш от времето си, за да изкарваш пари, за да си мислиш, че живееш привидно нормално, защото всички останали живеят така. Противопоставянето идва и оттам, че хората толкова са се отчуждили от земята, която ги е хранила хилядолетия, че смятат едва ли не за луди останалите, които са решили да живеят в хармония със земята.

Според мен филмът разглежда проблема в двете крайности и всяка от тях си има както своите отрицателни страни, така и положителни. Не може да се отрича безапелационно нито единия от двата начина на живот. Мисля, че е най-добре, когато взаимно се допълват, но разбира се, трябва да преобладава съобразяването с природата, уповаването на собствените сили и енергия, себеразвитието, самокритиката и умението да разсъждаваш, без да си повлиян от медии и общество. Не могат да се отрекат удобствата на съвремието, но те са нещо временно, което може да изчезне, докато способността човек да се уповава на себе си може да остане с него до края на живота му.

Това, което ми направи впечатление, е образът на жената във филма. Жената изчезва, липсва. Изглежда като че всичко е наред. Но не е. Бавно се пропуква. Основите се разпадат. Едно семейство е семейство, когато в него циркулират енергиите на мъжа и жената в хармония и синхрон, когато се нагаждат и доближават все повече и създават нова енергия – а именно децата. Когато този баланс изчезне, мъжът няма човек до себе си, на който да се уповава. Да, мъжът е сила, но за да придобие тази сила и да я транформира в семейството си и във възпитанието на децата си, той има нужда от половинката си. Успелият мъж е този, който има подкрепата и доверието на своята жена. Това не е правило, но е много силен довод, понеже съм виждала мъже, които неподкрепяни се сриват или зациклят в една точка. Затова и във филма мъжът при липсата на жена си започва да подлага на съмнение методите си, вижда порасналите си деца, които започват да му се противопоставят  и не може да удържи сам цялата антитеза на решението си (което е взел именно заедно със жена си – да живее в хармония с природата и да възпитат децата си далеч от отровното общество на еднотипното развитие – раждаш се, учиш, работиш, ти раждаш деца, пращаш ги в университет, работиш).

В крайна сметка бащата направи компромиса да прати децата си на училище – истинско училище. Според мен не беше прав и не трябваше да се поддава така лесно и да подлага толкова бързо на съмнение всичко. Но основано на доводите по-горе, очевидно това е било най-вярното за него решение за момента. Самият той споделя, че го е направил за жена си, искали са да създадат рай като на Платон за себе си и за децата си. Така си е мислел, че ще помогне на жена си. Самата му идея отначало е била уповавана на това жена му да се чувства добре и е смятал, че така ще й помогне. Но уви, нейното състояние се е задълбочило, страдала е от епизоди на еуфория и след това депресия. Мисля, че бащата не е бил отдаден изцяло и вътрешно на идеята за този начин на живот. Самото разковниче е била жена му, а не идеята. Затова и се появяват съмненията – жена му си отива от този свят и на нейно място остават пукнатините.
Филмът е добър, изгледайте го и помислете.