Cosa voglio di più - италиански романс за избора между разума и сърцето

Cosa voglio di più – италиански романс за избора между разума и сърцето

Sharing is caring!

След като харесах много Хавиер Бардем, в настоящия филм “Cosa voglio di più” впечатление ми направи италианецът Пиерфранко Фавино. Той също притежава привлекателно излъчване, което му позволява да играе лош, но романтичен герой – магнетичен образ за подобни романтични кино продукции.
Историята разказва за Ана – симпатична млада жена в типична връзка с мъж, с когото заедно гледат телевизия, всяка сряда излизат с приятели, а вечер в леглото си споделят за книгите които са прочели или за ремонт, който е необходимо да планират в къщата си. Животът си тече както обикновено, монотонно и еднообразно, докато не се появява Доминико – симпатичен мъж, който носи храна за празненсво в офиса на Ана. Привличането е моментално и докато търсят място, където да утолят физическото си привличане, и двамата започват неудържимо да избягат от досегашната опустошителна рутина. Ана – от плановете на приятеля си да имат дете, а Доминико – от жена си и двете си деца, където най-често разговорите са за неплатени сметки и умора от продължителния работен ден.
Изкушението на което Ана и Доминико се отдават скоро прераства в желание да се виждат и извън евтините затънтени мотели. Всъщност връзката им проследява класическия модел на изневяра – редките им виждания са предпоставка за еуфорията, когато са заедно, но решението да се разделят с настоящите си половинки им убягва. Те мечтаят, но се страхуват от последствията. Разумът им винаги надделява над няколкочасовите силни емоции. Дори и когато връзките им почти не се разпадат, те отново предпочитат да се върнат на сигурното и удобно място, където са свикнали.
Филмът не даде гласен отговор на въпроса защо правят точно този избор. Историите, за които съм чела, истории от обикновения живот, също нямат логичен отговор.
Може би всяка от тези емоции . когато правиш нещо несъобразено с разума, когато бягаш от рутината – са именно, за да ти създадат усещането, че има и по-различен свят. Ако им се отдадеш и ги направиш част от ежедневието си, отново ще нагазиш в сивотата на деня. И най-вероятно отново ще потърсиш забранената емоция.
Филмът беше прекрасен заради актьора и заради дилемите, които поставя пред зрителя, който би се запитал  “а аз как ще постъпя в тази ситуация?”.

А Вие?