Dunkirk - визуално предизвикателство

Dunkirk – визуално предизвикателство

Sharing is caring!

Да започнем първо с дилемата дали да гледам “Тъмната кула” или “Дюнкерк”. И двата филма излязоха почти по едно и също време в кината. “Тъмната кула” по поредицата на Стивън Кинг (която близо 10 години събирах и накрая я продадох, а сега ме е яд) дълго време очакваше своята екранизация. Лично останах малко разочарована, че главния герой се играе от черен актьор. Не че имам нещо против черните актьори, просто винаги съм си представяла Роланд като бял. Това, заедно с коментари на близки приятели, фенове на поредицата от книги, че филмът е бил леко разочароващ, ме насочи към добрите мнения за “Дюнкерк”.
Посетих новото кино “Palace” във Велико Търново, понеже “Арена” затвори преди няколко месеца. Киното е малко по-зле от предишното. Като започнем с пуканките, които не бяха много вкусни и хрупкави, минем през озвучаването, което не ми се стори добре и свършим с липсата на хора за продукцията, може би защото е лято.
Какво да кажа за “Дюнкерк”. Разочаровах се. След толкова суперлативи за него, не беше филмът, който очаквах да бъде. Помня, че писах статия за очакваните блокбъстъри за 2017 година и “Дюнкерк” беше сред тях. Да, не отричам, че филмът беше прекрасно заснет. Величествен с гледките си. Тих, когато става дума за диалози, и прекалено шумен, когато става дума за битка. Но в същото време очакванията ми за героични постъпки, за борба, мъчения, страдания, не беше правилно посрещната. Което в никакъв случай не прави филмът лош, а просто разочарова очакванията ми.

Дюнкерк е град във Франция. По време на Втората световна война англичани, французи и белгийци се оказват заклещени там. Сред претърпяно поражение близо 400 000 войници се опитват да се изтеглят към Британия. Притискани в тила и обстрелвани от небето, с много малко оказвана помощ от необходимото, те се оказват на ръба на изтощението си или по-скоро на надеждата. Всъщност реалните факти говорят, че Хитлер е спрял настъпването си към тях в опит да омилостиви Британия и да направи британците свои съюзници. И до ден-днешен (според справки в интернет) не е ясно защо точно е предприел този ход.
Реалните факти, представени във филма, са категорично завладяващи. Визуално филмът е представен отлично. Небе, море, морска пяна, събираща се на талази. Синьото се събира поз разнообразни нюанси. Макар и мрачен, филмът се снима основно в ясно време.
Прекалено много ми дойдоха обстрелванията със самолети. Напрегнатите моменти във филма бяха няколко, и всичките бяха свързани със настъпващи самолетни атаки. Тези няколко сцени си приличаха ужасно много и това ги направи дразнещи – шумът в далечината, обръщането на всички глави към небето в посока грозящата ги опасност и скланянето на глави напред, лягането по земята, за да се избегне смъртоносен удар. След втория път сцената стана банална и предсказуема. Том Харди, който беше пилот в единият от самолетите, явно успяваше да спаси положението откъм “отвръщане на удара” с чара си, с военните си способности да уцелва и със запазването на самообладание, въпреки че датчиците за гориво на самолета не работеха.
Така и не разбрах защо постоянно даваха двама младежи, които всячески се опитваха да се измъкнат измежду капките. Единият явно беше немски шпионин, както и го обвиниха. Но наистина не се разбра.
Цялото присъствие на всякакви лодки, дошли за помощ от пристанището на Англия – било то риболовни, яхти, туристически – ми се стори прекалено на фона на огромните стоманени кораби, които потъваха като хартиени. Но другите оцеляха. Благодарение на намесата на пилота на самолета. Странна съпоставка.
В края на филма приблалите се от капитулация се оказаха герои, макар исторически да звучи по-логично да са опозорени и засрамени. Та дори и ги черпеха бира.
Може би липсата на диалози беше плюс, може би минус. Освен зрителна наслада, филмът не представляваше нищо друго. Очевидно е, че режисьорът Кристофър Нолан се е опитал да пресъздаде ужасът в очите на обикновения войник – този без име и героични постъпки, който просто се е опитвал да се прибере у дома. И все пак липсата на сюжет лично мен ме подразни. Освен визуално, няма да запомня особено много този филм. Не ми донесе смисъл, нямаше извод.