Goodbye Christopher Robin - една невесела история за Мечо Пух

Goodbye Christopher Robin – една невесела история за Мечо Пух

Sharing is caring!

Ако мислите, че ще гледате история за мечето Пух, или весели сцени с безгрижни деца, сте в грешка. Всъщност във филма има една част, която изглежда приятна, свежа и вдъхновяваща, но всичко останало навява чувство на меланхолия.
Историята разказва за Алън Милн, авторът на всеизвестната книжка, и неговият син Кристофър Робин. Детето се ражда след края на Първата световна война, когато ужасът от нея все още плаши младият татко. Обсебен от идеята да пише, той често моли да бъде необезпокояван, оставян сам, на тишина. Изискванията му са строги, макар често да се прокрадва хумор в думите му или интересна, привличаща вниманието мисъл. Милн изглежда мълчалив, като че ли никога не се усмихва и те оставя да се чудиш какво крие зад това меланхолично изражение.
Идва време, когато семейството на Милн – съпругата му, синът му и разбира се бавачката, която се грижи за малкото момче, докато родителите му се забавляват по светски партита – решава да се премести в малка уютна къща близо до гората. Но мъжът така и не успява да пише, вдъхновението му си е отишло. Това силно разочарова съпругата му и тя го оставя сам с детето и бавачката. Това е преломен момент в живота му – времето, прекарано с малкия му син в изследване на гората се оказва безценно. Двамата заедно приключенстват, правят си къща на дърво, откриват животинския свят, приготвят си заедно ядене и лакомо хапват. Използват прякори, с които се обръщат един към друг. Звучи като приказка нали?
Тогава жената на Милн се завръща и носи подарък на своя син – малко плюшено мече. Бащата се вдъхновява и виждайки как детето подскача в гората, хванало мечешката лапа като символ на едно истинско другаруване с любимата плюшена играчка, Милн решава да напише история. Това е именно историята за Кристофър Робин и Мечо Пух. Книгата става изключително популярна, малкото момче получава хиляди писма от деца, родителите му го водят на различни събития, за да се срещне с децата, които са влюбени в него и другарят му мечето.
Разходките в гората, времето прекарано в гората, приключенията – всичко това приключва с книгата. Кристофър Робин се чувства предаден от баща си, чувства се като предмет, който е послужил за вдъхновение, а след това забравен. Цялата тази близост, която момчето жадува през целия си живот, е претопена от историята в книгата.
Това, което беше красиво във филма, е твърдението, че историята за Мечо Пух е тази история, която е накарала хората отново да повярват, че нещо добро може да се случи след войната. Тя носи усмивки на децата, спокойствие у възрастните, преживели ужаса на фронта, загубата на близки. Мечо Пух е възродената детска надежда, че светът все пак може да бъде и хубаво място, когато човек се чувства добре с близките си. Когато човекът е човек, а не средство.