Hacksaw Ridge - Please Lord, Help me get one more

Hacksaw Ridge – Please Lord, Help me get one more

Sharing is caring!

Отново филм по истински случай. Разказва за медикът Дезмънд Дос, който по време на войната отказва да се докосне до оръжие. Смята, че е длъжен да е на бойното поле, да помага, да спасява животи, но принципът му е един – да не носи оръжие.
Претърпява редица спънки – от началството. Дори е пратен на военен съд. Дори жена му се опитва да го разубеди и нарича принципите му с едничката дума “гордост”. А той и отвръща, че е права, и най-вероятно е само един горделив глупак. Никой не успява да го убеди в обратното – че за оцеляването му в ужаса на войната му е необходимо оръжие. Дезмънд е силно праведен, носи малка джобна Библия навсякъде със себе си. Вярва, че Бог му поставя изпитания. И със същата тази вяра успява да убеди останалите си “братя” на бойното поле, че не трябва да изменяш на принципите си.
В края на филма има интервюта с главните герои, дори със самия Дезмънд. Всички твърдят колко много са грешали за него, смятали са го за страхливец и религиозен фанатик. Дезмънд се оказва герой, когато при една загуба на един хълм успява да спаси сам и без оръжие 75 души, като се уверява, че безопасно слизат по стръмен склон, завързани само с въже за краката. Ръцете му са наранени от кръв, кожата му е обелена от спускането на въжето, но това, което го крепи, са молбите му към Господ: Моля те, помогни ми да спася поне още един.”
В края на филма това, което ми се стори прекалено, е спускането му с носилка и символиката как гледа към небето и как слънчевите лъчи изгряват, докато той се спуска надолу, за да му се окаже помощ. Сравнено с ужасът да бъде нападнат и убит, докато спасява ранените си другари, с бързането и връзването на въжето безброй пъти около краката им, за да ги спусне, спускането му с носилка, за която е построен специален кран (виждаше се на заден фон) ми се стори малко превзето. Не отричам, че може би е така и че е напълно заслужено. Другото, което ми се стори нереално, са хилядите компромиси, които военните му направиха, за да остане в армията. За пословичната дисциплина на америнаските войници се втълпява много, за строгостта на техните командващи също. А във филма (очевидно и в реалната ситуация) след всичкия тормоз приложен върху него, след военния съд, след пристигането на баща му точно в подходящия и последен момент, за да бъде освободен, цялата история ми се стори приказно нагласена. Но щом е реална, едва ли аз съм човекът, който да спори. Може би фактът, че Мел Гибсън е режисьор, прави филмът да носи специално послание.