Helter Skelter или историята на Чарлз Менсън

Helter Skelter или историята на Чарлз Менсън

Sharing is caring!

Всъщност заглавието ми е малко грешно, защото във филма не присъстват мотивите на Чарлз Менсън да се превърне в чудовището, за което знаем.
Има два филма с това заглавие, аз гледах този от 2004 година. Филмът ми хареса, защото вниква малко повече в историята за убийството на бременната жена на Роман Полански (за което писах в поста си за Ленън). Също така има описани и още две убийства, извършени от членовете на семейството на Менсън. Семейство е силно казано, защото Чарлз се явява като подслон за изгубени души. Живее в нещо като комуна, където “всичко твое е наше и всичко наше е твое”. Хората вътре нямат тайни един от друг. Страшното започва, когато Менсън като човек, който пише музика, се е почувствал пренебрегнат и разочарован, че не са обърнали внимание на таланта му. Гръб му обръща именно най-близкият му до скоро приятел. Това явно преобръща представите му за справедливост, за равнопоставеност – мисля, че е смятал, че щом той е помогнал и подал ръка, е очаквал същото в замяна.
Менсън има собствена идея за това кое е правилно и кое не. Често в съвсем спокойна обстановка го виждаме да удря шамар, да се държи грубо за миг и след това да се върне към нормалното си спокойно състояние. Членовете на семейството му често се усмихват на проявите му на насилие. Те казват “Той им дава това, което те всъщност искат”. Предполагат, че Менсън е един вид спасител и Исус за тях и всяко негово действие смятат за едва ли не свещено и не му се противопоставят. Което довежда и до ужаса – да изпълнят без възражения поръчката му да убият едно семейство. Но съвестта на една новодошла в лоното му жена се пробужда и тя отказва да се включи в неговите зверства. Нейният разум не може да бъде заслепен от псевдо-спасителя.
Менсън намира за оправдание на своите действия и влияние върху останалите неговата идея, че “черните са били на дъното, а сега искат да са на върха”. Цялото му съществуване е облегнато на мисълта, че трябва да пребори този импулс на хората от дъното да се издигнат. Подготвя план, в който само той и неговото “семейство” ще оцелеят. Избавя богатите и известните от мъките им, като поръчва на хората си да ги убиват, защото това съсловие на известните заслужава по-добро място, защото светът е покварен именно от тях и трябва да се прочисти.
Интересно е делото за убийствата, при което една от жените почти постоянно се усмихва, изпаднала като че ли в транс. Сигурно в главата й постоянно са кънтяли думите на покровителя й, сигурно така е успял да влезе под кожата й, че тя приема всичко казано от него за нормално и не осъзнава собствените си действия. Героят на Менсън пък става медийна звезда, защото хипита и хора с алтернативно мислене смятат, че това, което е вършил – да прочиства земята от грешници, е всъщност правилно и стотици искат да се присъединят към култа му.
Лично той не е участвал в убийствата, но до такава степен е повлиял и промил мозъците на останалите, че дори думите му звучат логично и за зрителите на филма. Тази утайка на обществото, която обира всички лаври на славата и тъне в разкош всъщност не си ли заслужава страданията? Така разсъждава Менсън.
Главният актьор Jeremy Davies ми се стори леко неадекватен на моменти, може би защото съм го гледала в сериала Lost и там също имаше определени жестове и един леко луд поглед, които пасваха на характера му. И въпреки това изглеждаше неестествено. За сметка на това една от жените-убийци във филма, наистина приличаше на психично болна, с лукавата си усмивка и наслаждението на лицето й.
Има още няколко филма за Чарлз Менсън. The Manson Family звучи интересен, но за съжаление не го откривам по тракерите. Най-вероятно и останалите филми описват именно убийството на Тейт и Лабианка – свързаните с Роман Полански.
Чарлз Менсън все още е в затвора, следващото му изслушване за освобождаване е насрочено за 2027 година, когато ще е минал 90-годишна възраст.