Her - Тя е глас

Her – Тя е глас

Sharing is caring!

“Her” ни разказва историята на мъж на средна възраст, койо преживява тежка раздяла и развод с любимата си жена. Може би се развива някъде в близкото бъдеще.
Хоакин Финикс в ролята на Тиодор с очарователната си меланхолия определено е добър избор за главен герой. Работи във фирма за ръчно написани писма, в които основни клиенти са хора, които не могат да изразят сами чувствата си на лист хартия (или може би са забравили как). Това е и първото обособяване на разделение във филма – това между човека и машината. По време на целия филм виждаме хора, които вървят и говорят с телефоните си, с изкуствени разуми, със слушалки в ушите и погледи в екраните. Човечността някак е потънала вдън земя или е останала само блед спомен. Чувството за самота силно се усеща сред това дигитализирано общество.
Тогава се появява и Тиодор, който трябва да подпише бракоразводните документи. Колебае се и вече година отлага процеса. Тогава се появявя тя – софтуер изкуствен разум, идеално пасващ на неговите интереси. Може би е по-добре да кажа – нагаждащ се. Защото има способността за секунди да преработи толкова информация, колкото е необходима, за да изглежда, че е един наистина почти колкото човешки добре функциониращ мозък. Тя няма тяло. Тя е само глас. От мобилно устройство. Тиодор се влюбва в нея. Във време, в което можеш да изпиташ сексуално удоволствие най-лесно по телефона, Тя се появява с нематериалното си присъствие, като освен за физическото удовлетворение успява да влезе и под кожата на собственика си (или май е по-добре да кажем собственика на мобилното устройство.) Разговорите им са задушевни, тя го изучава, нагажда се към него. Изглежда перфектно като машина. И територията се оказва също толкова хлъзгава.
Тя успява да доведе у дома му свой физически образ – или човешко превъплъщение. Една жена, която не трябва да говори. Която, заедно с Тиодор, слуша напътствията на изкуствения разум в ухото си, и иска да задоволи физическите потребности, усещането за реалност у мъжа. За радост у него е останало самосъзнанието, че това е нередно. Той все още успява да долови тънката граница между изкуствен и истински интелект. Цялата ситуация му се струва нередна. Да, влюбването в програма на телефона, която като че ли е перфектната половинка, е допустимо в една дигитална епоха. Но фактът, че една реална жена може да се яви продължение на изкуствения интелект е меко казано извратен, макар и допустим. Тогава Тиодор отблъсква и двете и се обърква. Нещата се оказват недотам перфектни. Докато земното му и реално Аз се опитва да се пребори със спомените за бившата си жена, с колебанията си относно отношенията си с нещо несъществуващо, Тя не спира да се развива. Той може би ще се опита да се нагоди към нея по подобен на нейния начин, но никога няма да успее да достигне нейното равнище на развитие. А то е такова, че един човешки разум вече не й е достатъчен. Мегабайтите информация се разпростират много извън границите на дома му. Тя може да достигне целия свят. Неговите предели са ограничени от човешката действителност.
В крайна сметка Тиодор остава човек сред човеците и вижда истинската си половинка в лицето на много близка своя приятелка.
Филмът е прекрасен и съпоставя две реалности, които е напълно възможно да станат теми за дискусии в близките десетилетия.