JP Sears и темата за НЛР

JP Sears и темата за НЛР

Sharing is caring!

НЛР  или нарцистично личностно разстройство.
Не съм фен на JP Sears, по-скоро съм гледала две или три негови клипчета и ми се стори забавен. Не съм знаела, че прави и клипове на сериозни теми. Та попаднах отново на темата за нарцисизма. Във видеото са обяснени някои основни аспекти, но вече не толкова обвинителни, както във всяко друго видео, което пропагандира: “Нарцисистите са лоши”, “нарцисите са ужасни”, “как да се отървете от нарцисист”, “нарцисистът ще ви увреди за години напред”. Тук по-скоро се обръща внимание на хората, които се смятат за жертва в капана на нарцисиста, хората, които вечно се оплакват, че са неспособни, че са се уловили в капана, че са наранени, накърнени, чувстват се зле след досег с нарцисист. JP Sears задава следния въпрос: “Запитайте се какво във вас е привлякло нарцисист в живота ви?” като дава и следните две крайности, в които човек изпада – да стане нарцисист или да стане човек за съжаление. Той използва благозвучната дума pathetic, която на английски много добре описва положението на вечния мрънкач, на жалкия, на “достойния” за съжаление, който толкова е объркал живота си и то сам, че директно си е създал свое блато, в което доброволно се е хвърлил.
Sears обяснява, че когато човек има нерешени, подтиснати проблеми, които в последствие започнат да му пречат във всеки аспект в ежедневието, той или използва защитни механизми, така че светът да започне да се върти около него и той да се превърне в най-важния (а именно нарцисист) или започва да се самосъжалява и си казва, че нищо, абсолютно нищо хубаво не му се случва, светът е ужасен, всички са настроени срещу него, нищо не му се получава (или е станал просто жалък, немотивиран, без цел, просто съществуващ). Тези две крайности е нормално да се привлекат – единият получава цялото внимание, което другият, който не се смята за важен, е готов да му даде.
JP Sears отлично успява да премахне доводите за оневиняване на жертвата, защото човекът, който се смята за онеправдан всъщност сам е попаднал в подобна клопка. И това всъщност не е обвинение, а констатация. Нерешени проблеми, трудности в справянето с трудности, предаване. Или обратното – нерешени проблеми, изтъкване пред всички, че всъщност си способен да се справиш с всичко, надценяване на собствените възможности. В крайна сметка и при двете ситуации сигурно има крах, и двете водят до психично разрушение. Повече във видеото: