Jungle - по истински случай

Jungle – по истински случай

Sharing is caring!

Поредният филм, направен по реален случай. Вече съм изгледала толкова много такива, че забелязвам известна прилика. И не само в протичането на събитията по сценарий, но и по реакциите на хората, когато попаднат в животозастрашаваща ситуация.
Във филма отново става въпрос за оцеляване сред дивата природа. Група от трима приятели, между които и един учен, се подвеждат по думите на четвърти човек да минат през джунглата по непопулярен маршрут. Обещанията са свързани с адреналин, приключения и опасности. Иначе казано – всичко, което може да привлече един мъж. Стори ми се странно, че взеха нерационално и необмислено решение да тръгнат след непознат човек, който им предлага всичко това – колко бързо му се довериха и колко бързо организираха потеглянето си. Първият близо един час на филма включваше всички герои, пътуването им, самонадеяността им. Странното обаче беше, че непознатият, който ги въвлече по целия този маршрут, не беше склонен на необмислени рискове. Така и не се разбраха доводите му. Другото особено на филма ми се стори това, че тримата приятели не изглеждаха много задружни. Помислих си това заради факта, че когато единият от тях изпитваше ужасни трудности да се придвижва заради рани по краката, другите бяха склонни да го оставят да се прибере с водача и да продължат сами. Може би има известна логика в действията им. Малко встрани от темата на филма, но свързана с тези опасения, е статията, която четох наскоро. Тя беше пътепис на един българин за пешеходното му преминаване по най-дългия маршрут в България – от връх Ком, до нос Емине, по цялото протежение на Стара планина. Та там човекът ясно описваше как е тръгнал заедно със свой приятел, но приятелят му се почувствал уморен след няколко дни и бил на път да се откаже. Двамата се разбрали болният да слезе и да си почине и да се срещнат по нататък по маршрута. И наистина успяват да го завършат заедно. Ето и малко от историята тук – http://oreliak.org/index.php?item=article&action=view&article_id=146.
Връщам се на филма. Когато се случи така, че групата се раздели на две групи от по двама души, историята на Даниел Ратклийф, който беше в главната роля, остана като основна сюжетна линия. В една опасна ситуация със сал по буйна река той остана сам. Оттам насетне започна и частта с оцеляването. За радост нямаше препратки към миналото му, към детството му, каквито има в повечето филми за оцеляване. За сметка на това не отсъстваха халюцинации и наистина абсурдни ситуации, от които някак успяваше да се измъкне (като например заспиването в блато). Но щом филмът е по действителен случай, няма как да се оспори.
Даниел Ратклийф ми се стори прекалено слаб (или хилав) за ролята на изследовател. Ефектът от телосложението му може би беше най-силен след като го откриха изпосталял, гладен и полужив.
В края на филма дадоха и реални снимки на човека, оцелял в джунглата. Името му е Йоси Гинсберг и се оказва, че няколко години след този инцидент той се връща на мястото, където са го открили, и прави място за отдих и екотуризъм, като в същото време помага на местните жители там. В едно свое интервю споделя, че в момента се радва на малките и простички неща и че усещането да “вкуси” смъртта никога не го е напускало.