L'amant double - Двуликият любовник

L’amant double – Двуликият любовник

Sharing is caring!

Филмът е френска продукция, трилър – увлекателен и повеждащ в дълбините на подсъзнанието.
Главната героиня Клоуи страда от депресия и силни болки в корема. Споделя на психолога, при който решава да ходи, че чувства болките в корема си още от дете. Терапията й при когнитивно-поведенческия психолог Пол Майер продължава дълго време, през което се случва и недопустимото за връзката между психолога и клиента – да се влюбят помежду си. Изневерявайки на професионалните си задължения, Пол започва връзка с младото момиче. Не след дълго заживяват заедно. Обърканият ум на Клоуи я повежда в редица странни сънища, проекции и преживявания, които в крайна сметка са етапите на нейното психическо оздравяване. Този извод може да се направи в края на филма, когато отделните елементи се свържат в цялостната история. Като всеки добър трилър, и при този истината се прокрадва с тихи стъпки по време на целия филм и накрая избухва, като оставя частично удовлетворение от осмислянето и голяма доза очарование от толкова добре разказаната история.
Филмът си служи с много символи – нещо типично за доброто кино, когато в него е намесена психология. Още в самото начало Клоуи приема своя нова идентичност, когато отрязва косата си къса. Говори и че е напуснала работата си и неизвестното бъдеще я плаши. Посещението при гинеколога и сцените оттам, които са в много близък план, всъщност носят основната идея на филма, но тя бива разкрита едва в края му. Посещението при когнитивен терапевт би трябвало да помогне на Клоуи да промени поведението си, а в последствие да се почувства по-добре, по-уверена, да остави страховете за бъдещето зад себе си. Това се случва – с новата й работа в музей на изкуствата, с новата й връзка с психолога й.
Ако зрителят обърне малко внимание на музея, може да го приеме като символ на подсъзнанието. Творбите изложени там са абстрактно изкуство, склуптури, видео и арт инсталации. Работата на Клоуи в музея е да наблюдава посетителите и поведението им в музея. А всъщност това е част от терапията й – да стои и да наблюдава как след като изследва психиката си при срещите с психолога, това я променя, какви асоциации й навява.
Тъй като връзката й с човека, пред който излива душата си, прекъсва терапевтичните им отношения, тя попада в един нов свят, в който отново някой да изпитва нужда да я изслушва. Но този път е различно. Тя съпоставя двата метода за терапия – когнитивно-поведенческия и психотерапевтичния. Единият се фокусира върху поведението, а другият – върху травмите от миналото, осъзнаването им, приемането им и излекуването им. Докато мъжът, с когото живее, й помата да промени обстоятелствата, които я обкръжават, другият негов огледален образ (братът му близнак в съзнанието й) я връща в детството й, подтиква я да рови в спомени, за да научи истината.
Клоуи проектира своите проблеми върху близките си, проектира различни образи, които да запълнят тъмните полета в ума й. Символиката е очевадна, когато в края на филма се разбира реалната причина тя да попадне в това въображаемо приключение.
Разбира се, ще я запазя в тайна, за да не стихне интереса каква всъщност тайна крие в себе си Клоуи.
Еротичните сцени във филма са премерени, необходими и вписващи се в сценария.
Съпоставянето, противопоставянето на различни теми, идеи и символи също е направено с финес. Дори предметите от интериора, ако се вгледате, допълват удоволствието от филма.

Любителите на психологията със сигурност биха харесали тази продукция. А и френският е толкова очарователен :))