L'avenir - Things to come - Какво следва?

L’avenir – Things to come – Какво следва?

Sharing is caring!

Какво се случва, когато всичко, над което си работил, всички връзки, които си смятал за съществени, се сгромолясват с абсолютен трясък?
Започваш наново? Потъваш в мъката си? Или прикриваш мъката си зад привидно удобни навици?
Отговорът го няма в този филм. Нито има сърцераздирателни моменти, депресия, мъчителни дни. Но пък е пълно с философия и сарказъм. Една на пръв поглед уравновесена и здраво стъпила на земята и заставаща зад позицията си учителка по философия преживява няколко срива в кратък период от време. Мъжът й я напуска, майка й почива, децата й напускат родния си дом, а любимият й студент бяга от това, на което тя го е учила.
Хубавото е, че жената не пада на колене, не се предава. Разбира се, има своите малки моменти на тъга, но ги приема с достойнство. Явно предвид това, че е минала 40-те и е достатъчно разумна, не смята, че трябва да занимава обкръжението си с терзанията си. Вижда се как успява да вземе най-хубавото от това, което вижда. Отдава се на разходките си сред природата, на работата си като учител. Изразява се, че философията й дава сигурността, която би я крепяла да не се срине.
Един интересен цитат от Жан Жак Русо ми направи впечатление, не го намерих преведен на български, а не смея да го преведа. Който го разбере, може да поразсъждава над него, а след това да си пусне този филм.
“As long as we desire, we can do without happiness: we expect to achieve it. If happiness fails to come, hope persists, and the charm of illusion lasts as long as the passion that causes it. So this condition is sufficient in itself, and the anxiety it inflicts is a sort of enjoyment that compensates for reality …Woe to him who has nothing left to desire… We enjoy less what we obtain than what we hope for, and we are happy only before being happy.”  (Part 6, Letter VII)