Mother - незабравима символика

Mother – незабравима символика

Sharing is caring!

Гледали ли сте филми, пълни със символи, препратки, скрити замисли – дайте ги насам. Филмът “Mother” открих случайно. Може би грешката ми е, че не чета филмови ревюта или анонси за предстоящи филми, за да знам какво да очаквам и какво да си набележа за гледане. Но за радост попаднах на този.
В самото начало ми се стори странен. Главната актриса Дженифър Лорънс не е от любимите ми, спомням си я от “Игрите на глада” (към който имах високи очаквания, но не се оправдаха). Някак си ми се струва твърде безизразна. За сметка на това Хавиер Бардем, който играе съпругът й във филма, успя да компенсира с чара си.
Историята наистина изглеждаше странна – двама души, живеещи насред нищото, ремонтиращи къщата си. И изведнъж им пристигат непознати гости, които се оказват познати един на друг. Започва върволица от странни случки, в които главната героиня е също толкова шокирана и неразбираща, колкото остават и зрителите. Честно казано аз разбрах филма едва към неговия край. После го гледах още два пъти, защото много ми хареса и с това, което разбрах от първото гледане, допълних цялостната си представа за продукцията. Нужна ми беше и малко помощ от чуждестранни ревюта, защото си изградих една представа, която ревютата допълниха в завършена картина. Долните редове съдържат спойлери, така че ако искате да се насладите на филма, гледайте го, като не четете по-надолу от трейлъра, който ще пусна.

Към края на филма, след като главната героиня роди детето си, а мъжът й го отне и го даде на тълпата, която го боготвореше заради книгата му, направих връзката с Исус, който е бил сред хората, а те са го предали. След това е настъпил адът на Земята. Всички носят греха в себе си. Съвсем в края на филма, когато героинята на Дженифър Лорънс изгаря, а мъжът й й отнема сърцето й, а тя си отива с думите “I was never enough for you” се замислих дали пък филма не е за майката като образ, която вечно дава и дава на детето/децата си, а те никога не смятат, че е достатъчно. Когато се замисля, дори възрастни хора се връщат постоянно към детските си спомени в търсене на нещо неправилно и грешно, в търсене на вина у родителите за причинените травми. Все пак отвсякъде се тръби, че причината да се чувстваме непълноценни, неспособни сигурно се крие в забравени и подтиснати изживявания от детството.
При второто си гледане на филма се замислих за по-мащабната картина на това, което представлява историята – а именно, че героинята е всъщност планетата Земя, природата, майката на всички неща, на живота, на хората. А нейният съпруг е всъщност образа на човека, който я изцежда. Тя строи, създава, обновява, а той на гърба на нейните усилия иска да излезе сред тълпата и да покаже колко е успешен – зад всичко това обаче се откроява силно егоистичната човешка природа, която приема за даденост обкръжаващата я среда, възползва се, унищожава, за да стои на върха на природната пирамида.
Връзките и препратките към Библията ми се изясниха по-нататък. Героят във филма се явява един вид Господ, жена му е може би образът на Земята отново, на природата, която той е създал, или с чиято помощ създава живите същества и обстоятелствата около тях. И заедно сътворяват човека. Но човекът се оказва неконтролируем, както се вижда и в края на филма, когато в рамките на 20 минути стоях пред екрана и се чудех откъде се появи цялата тази напрегнатост, всичко се случваше бързо, необяснимо и в същото време се напластяваше. В една такава ситуация, в която нещата, които се случват, вече не стоят в ръцете на Създателя, а в необузданите действия на чедата му, той решава да унищожи всичко, също както Потопа, за да започне отначало, за да протече всичко по-гладко от предишния път. Дори не иска прошка от Природата, а взима най-ценното й, отнема спомените й, оставя само любовта й и я пази като най-скъпоценния подарък. Тя е ценна, скъпа, но и чуплива.
Когато си намерих обяснение на библейската част, успях да разбера и кои са непознатите натрапници в къщата насред пустошта – може би къщата олицетворява Райската градина. А това са именно Адам и Ева, а след това се присъединявят синовете им Каин и Авел.
Логическата навързаност на филма е това, което носи истинско удоволствие от гледането му. Обичам, когато филмът се развива бавно, когато е странен, необясним и изведнъж – БАМ, и прозрението те удари като шамар. Чувството е приятно. Филмът си заслужава.