Our souls at night - никога не е късно да споделиш малко топлина

Our souls at night – никога не е късно да споделиш малко топлина

Sharing is caring!

Отличителните актьори в този филм са Робърт Редфорд и Джейн Фонда. Героите им Ади и Луис са самотни съседи, чиито половинки са починали. Вече възрастни, двамата имат сиво и скучно ежедневие. А нощите – те са най-трудни. И двамата осъзнават факта, че им е трудно да заспят или да прекарат нощта. Сигурно наистина е така – денят винаги ще намери с какво да изненада, в дейните часове все ще се намери нещо, което да запълни времето. Но вечер, когато трябва да легнеш сам в леглото, което десетилетия си споделял с любимия човек, а сега е празно и студено – звучи мрачно и тъжно. Докато една вечер Ади не се появява на вратата на мълчаливия Луис и не му предлага да прекарат нощта заедно. Сигурно зрителят (да си призная и аз) ще реагира пресилено как може възрастна жена да има такива намерения. Всъщност те си остават далеч от погрешното впечатление. Душевната празнота се запълва с телесната близост, но не близостта, на която двама души биха се наслаждавали, а тази, която стопля в безкрайните безсънни нощи – близостта на друг човек до теб, за да заспиш спокоен. Дори още първата прекарана вечер заедно в неловки разговори Ади се унася само от гласа на Луис. Постепенно тази чисто човешка нужда от друго присъствие, за която много от вас са чували от овдовелите си баби и дядовци, прераства във все по-често прекарване и на дневните часове заедно – излизане из града, вечеря, грижа за внука на Ади.
Оказва се, че и двамата не са пощадени от съдбата. Той е напуснал рано съпругата си и детето си, докато тя е загубила своето дете. Сценаристите определено не са имали за цел да ги представят като безгрешни старци, които само си стоят на верандата и пият чай. Определено историите им звучаха като историите на обикновен човек, преживял и надживял случки в живота си, които са оставили вечен отпечатък в душата му. Но това не означава, че тези хора не заслужават близост, топлина, приятелство, споделени моменти. Аз лично съм чувала десетки интересни истории от младостта на баба ми и дядо ми, чувала съм за овдовели възрастни хора, които после заживяват с друг човек, защото самотата може да ги убие по-бързо от всяка болест. Затова и харесах филма – защото е близък до истинския живот, истински, прочувствен.