Shot Caller - да останеш най-добрият

Shot Caller – да останеш най-добрият

Sharing is caring!

Режисьор и сценарист на филма е Ric Roman Waugh, известен още с филми като Snitch и Felon – все на тематика, обща с Shot Caller, а именно животът зад решетките. Всъщност основно се засяга проблема за това дали попадането в институция за коригиране на поведението е от полза или носи повече вреда.
Главен герой е Nicolaj Coster-Waldau (който винаги е удоволствие да гледаш) в ролята на Джейкъб.  Той притежава чудесна работа, прекрасно семейство – типичната американска идилия. Докато една вечер тя не бива разрушена заради шофиране в нетрезво състояние и смъртта на негов приятел. Вината му носи години затвор. Шокът е голям. Още с влизането си в затвора Джейкъб забелязва как ако не се впишеш в средата биваш смазван. За да оцелее, той се присъединява към една от групите, които действат заедно зад решетките. Мръсни и мокри поръчки, за да се докаже, стават част от ежедневието му. От страхлив обикновен човек той се превръща в затворнически лидер. Нагаждането към ситуацията му помага. Но също така го отдалечава все повече от малкия му син. Джейкъб осъзнава, че не може да бъде примерът за баща, от който синът му се нуждае. Затова и прекъсва контактите си с него. Детето израства с погрешната представа, че баща му не се интересува от него. Но след като пораства, осъзнава, че изборът на бащата е правилният избор – момчето трябва да следва собствения си път и да върви по своите стъпки. Едно малко залитване, още малко симпатии към делата на баща му, малко пробуден интерес към това какво се случва в затвора и момчето ще залитне в погрешната посока.
Колкото и несправедливо да звучи, средата играе особено голяма роля в съдбите на хората. Джейкъб осъзнава това. И избира той сам да носи кръста си. Урокът, който дава на сина си, макар и банален на пръв поглед, е всъщност най-ценното, което може да му остави. Освен прошката, съветът си остава – да бъде себе си, да прави компромиси със хората около себе си, но да не оставя средата да го смаже.
Въпреки на пръв поглед познатия сценарий – затвори, гангстери, оцеляване – филмът си заслужаваше отделеното време.