Southpaw - да стъпиш здраво на краката си

Southpaw – да стъпиш здраво на краката си

Sharing is caring!

Този филм дълго време отбягвах не заради друго, а защото се води уж спортен (за бокс) и мислех, че ще е прекалено насочен към темата. За радост беше малко повече от това. Историята на един боксьор, тръгнал буквално от нулата, от сиропиталище, и станал световен шампион, ми се стори интересна. Но не заради бокса.
Главният герой Били Хоуп е шампион по бокс. Има красива съпруга, която умело и с финес успява да бъде до него и в добрите и трудните му моменти. Но какво се случва, когато един случаен изблик на агресия от Били е причина за сбиване на благотворителна вечеря? Случаен изстрел в тълпата и БУМ – красивата жена е застреляна може би по погрешка. Сцената със загубата й на пода на огромното лъскаво фоайе беше добре изиграна. Нямаше никакъв излишен драматизъм, но всичко се случи бързо и в същото време премерено трагично. Рядко има филми, в които смъртта на една жена да не е пълна с излишни мелодрами.
Били остава вдовец и единствен родител на дъщеря си. Мъката от загубата на съпругата му обаче го предизвиква да губи почва под краката си и той забравя за отговорността за детето, която сега е изцяло прехвърлена върху него. Случва се така, че след нелеп инцидент с колата му социалните считат, че дъщеря му няма да е в безопасност около него и я прибират. За него остава само горчивия вкус – загубва семейството си, потъпква всичките си постигнати успехи в бокса.
Тук изниква и нов персонаж – управителят и треньор на непрофесионални боксьори Тик Уилс се заема със задачата да изправи Били отново на крака и да го върне на ринга. Само по този начин младия боксьор ще успее да върне всичко на мястото му – титлите си, дъщеря си, самочувствието си.
Цитатът, който ми хареса най-много от филма, беше извадка от разговор между Тик и Били, в който Тик увещаваше боксьора-шампион, че всичко ще си дойде на мястото:
“Тя е изгубила майка си. Дори да те мрази, трябва да я оставиш да те мрази, за да може да се почувства по-добре, за да се оправи. Не става въпрос за твоите чувства. Трябва да я оставиш да премине, през това, което я мъчи. И не мисли, че то е същото, което мъчи и теб. Трябва да се справиш с нещата от живота. Живот, бокс, каквото ти искаш.”

Разбира се, цялата мотивация на Били успява да го измъкне от кашата, в която сам се забърква. Филмът се подрежда като на филм и е с щастлив край. Аз го гледах заради Джейк Джиленхол. Вече няколко пъти споменах, че ми става все по-симпатичен с всяка следваща роля. Приятно гледане!