The Human Machine от Арнолд Бенет

The Human Machine от Арнолд Бенет

Sharing is caring!

Отскоро слушам аудиокниги на работа. Дори си намерих богата и пребогата библиотека с безплатни книги, а именно LibriVox. Книгата е интересна, изслушах я за около три часа. Жената, която чете, е доста спокойна, всичко се разбира.
Основната тема е за “опитомяването” на мозъка и целенасочената работа, в която мозъкът да работи за нашите цели и интереси, а не да се разсейва. Отначало се говори за фокусирането – съзнателно и дори извършвано насила в началото. Едно от предложенията на автора е да се започне с 30-минутна сесия, в която да се мисли само за дадена идея. Така, със създаването на навика за фокусиране мозъкът ще започне да свиква, че това е част от ежедневната рутина, а не е нещо изключително и трудоемко.
В книгата се споменава,че повечето ни навици са оформени несъзнателно. Например аз лично не се сещам кога за мен стана задължително да имам семки под ръка, за да гледам филм. Едва ли съм си го наложила бавно и постепенно.
“Мозъкът е наш слуга, а не господар”. Ние сме тези, които да ръководим насоките му на мислене.
В едно по-мащабно разглеждане на темата се утвърждава фактът, че човек е отговорен единствено за себе си. А всеки опит да се подчини друго, освен собствения ум, ще срещне съпротива във времето. Ако човек осъзнае, че не може и не трябва да се меси в отговорностите и задълженията на останалите, то ще работи по-добре и върху своето усъвършенстване, следователно ще осъзнае, че критиките, отправени към него могат да бъдат или да не бъдат взети под внимание. Да дадеш съвет е едно, но да имаш очаквания друг човек да действа според твоите принципи е напълно различно. Мисля, че именно очакванията, които имаме, са повод за неразбирателства, конфликти, тревожности и хабене на нерви.
Другото важно, което ми направи впечатление, е изложеното, че хората често отлагат, изчакват, надяват се да: имат по-висока заплата, по-добър партньор, по-добре платена работа, повече свободно време. Като че ли един ден ще се събудят и това вече ще е факт. Което са пълни глупости. Не става със щракване на пръсти. Нужна е самодисциплина, работа, воля. Както четящата аудиокнигата прочита с нарастваща и мотивираща интонация: I Will! I Will! I WILL!!!
Разбира се, книгата завършва някак особено с предположенията на автора, че четящите ще пробват изложените съвети и насоки и когато настъпи първото разочарование от неосъществените им очаквания, породени от тези насоки, те ще зарежат всичко и ще отрекат прочетеното. Някак си противоречиво мислене. Очевидно Арнолд Бенет твърди, че процесът не е лесен. Също така не иска да заблуди читателите си, че процесът ще стане реалност след първия опит. Животът дава прилично количество доказателства, че опитът никога не е достатъчно да е само еднократен.
Впечатление в тази книга ми направи повтарящият се мотив от всички книги за self-help или самопомощ на български – нуждата от изграждане на навици. Дали ще е навик във хобито, в практикуването на упражнения, в правилното хранене, в общуването. Всичко е свързано с целенасочено фокусиране върху областта, която ни интересува, докато не овладеем детайлите. Тогава може и да се превърнем в майстори – както се описва и в книгата Mastery от Робърт Грийн.