The Light Between Oceans - светлината между океани или кое е това, което свързва две отдалечени души

The Light Between Oceans – светлината между океани или кое е това, което свързва две отдалечени души

Sharing is caring!

Филмът е романтична драма, в която се прокрадват нотки мистерия и напрежение. Безлюден остров има нужда от своя единствен обитател, който да стопанисва морския фар – светлината за безброй кораби през годините. Там мъжът, съгласил се на тази работа или отива сам или отива с жена, с която да създаде семейство, което в последствие да помага.
Островът е изолация, изкупление и отчуждение от светските страсти за млад мъж, преживял ужаса на войната. Вечеря в дома на работодателя му позволява на младо момиче за кратко да се влюби в мистериозния му, вглъбен поглед. Да успееш да влезеш под кожата на самовглъбен мъж не е лека работа и жената го разбира. Той силно оценява загрижеността й. Дълго си пишат писма, докато не се случва така, че съдбата ги свързва във вечен съюз и заминават заедно на острова.
Да си отдалечен от света е изцелително ако имаш до себе си любим човек. Не си напълно сам, за да се превърнеш в егоист.
Идеята за семейство се лута между дълга към света и желанието за създаване на светлина между двама – на дете. Жената преживява тежко първата загуба на дете, когато, останала сама в нощ с буря и гръмотевици, тя няма как да потърси помощ от съпруга си, който изпълнява задълженията си на фара. Светлината, която насочва в тази мрачна нощ като че ли е отклонената, угасваща светлина на един незапочнал живот. Семейството губи и второто дете при спонтанен аборт. Сигурно няма думи, които да опишат чувството да се опиташ да задържиш детето в себе си, докато е готово за живот, и външна сила, несъобразяваща се с теб, да ти го отнеме. И тук отново се появява лъчът светлина – едно оцеляло в лодка бебе като че ли пристига в един от най-тежките моменти. Афектираната млада жена, чийто ум е изцяло погълнат от идеята за дете, вижда в това знак от съдбата. Ето, тя губи своите деца, но при нея и мъжът й пристига непознато никому дете – без самоличност, без родители, на един самотен остров, до един фар, където ще озари животите на двама лутащи се, блъскани от вълните на житейските премеждия.
Всичко изглежда като семейна идилия, докато при едно от гостуванията си не се запознават с истинската майка на момиченцето, която е изгубила безследно в морето съпругът си и детето си преди години – точно толкова, на колкото е подареното от съдбата дете. Нейната надежда свети толкова мъжделиво и е замъглена от сълзите й. Една неосъществена майка и съпруга, също преживяла тежка загуба и останала сама. Нейната светлина е озарила друго семейство.
Обстоятелствата се стичат така, че детето се връща при биологичната си майка, макар и да не е отгледано от нея. Получава ново име, а всъщност истинското си, и объркано, копнее за жената, която е отделила четири години от живота си, за да се грижи за малкото създание. Детето не разбира какво се случва и обърква и двете си майки. Дори аз като зрител изпаднах в тиха дилема кое е по-справедливо – да се върне детето на биологичната си майка или да остане при тази, с която е свикнало и обича.
Мнимият баща попада в затвора с молба обвиненията срещу него да не засягат съпругата му. Тя от своя страна държи живота му в ръцете си – разкъсвана от чувство за вина, от гняв към него, че е предал момиченцето им на друга, непозната за малкото дете майка. След дълго лутане и осъзнаване на стореното тя прочита писмата, които си е писала с него в началото на връзката им. И светлината отново я озарява, когато си припомня защо всъщност е започнало всичко. Причината е, че го е обичала и все още го обича. А обичта може да преодолее всяка загуба, може да прескочи всяко премеждие в живота, когато две ръце се държат здраво стиснати.