The OA и въпросът дали да повярваме

The OA и въпросът дали да повярваме

Sharing is caring!

Първото, което ме грабна в сериала, беше обложката – лилаво и тъмносиньо небе с много звезди. Може би на свечеряване. В символите OA виждам и фигурата на жена.
Историята е вълнуваща, но е подходяща за гледане сам, за предпочитане в тъмна стая и вечер. Без разсейване, прекъсване и ставане.
OA е млада жена, която след седемгодишно отсъствие се завръща в родния си град. При изчезването си тя е била сляпа, а когато се появява отново, вече вижда.
OA събира млади хора от квартала си, на които всяка вечер разказва чудната си история. Още от малко момиче получава видения, които после се сбъдват. Изпитва преживяване, близко до смъртта, на крехка възраст, когато автобусът със съучениците й попада под водата.
Преживяването, близко до смъртта, е описано като място, където като че ли са избухнали хиляди звезди. Мястото няма начало и край, няма дъно или таван, а на едно място стои жена с гривни на ръцете, която в очите и сбърченото си лице носи мъдростта на милиони съдби, минали пред погледа й. Тази жена, явно пазителка на мястото, където човек решава дали да се върне в познатия свят или да остане, предлага сделка на OA. Но малкото момиче не се съгласява. Събужда се, давейки се със вода. И зрението й е загубено. Това е, което й е отнето, жертвата, която дава, за да е отново жива.
По-късно OA попада на съвсем друг континент, в ново семейство, което смята, че виденията й са неестествени, а говоренето на сън подтискат, като я държат емоционално вкочанена с куп хапчета. Докато един ден тя не решава да търси изгубения си баща. Но попада на клопка. Вкарана е от мним доброжелател под земята, в стъклена клетка, с още трима души. Всички те са имали преживявания, близки до смъртта, а мнимият учен ги убива отново и отново, за да запише звукът, който според него душата на човек издава, когато излиза от тялото. Така той иска да докаже, че има живот след смъртта.
Историята добива своята кулминация, когато хората, на които OA разказва това, започват да се съмняват дали не си го е измислила. Всичко, което тя описва, звучи фантастично и увлекателно, а разумът им като че ли крещи: “Това са пълни глупости”. И макар емоциите им да им подсказват, че зад разказите на тази жена се крие огромна болка, те наистина подлагат на съмнение думите й. Ето тук заобичах сериала. Получи се вечното противопоставяне на това, в което вярваш, и това, което наистина е. Не искам да намесвам Бог и религия, но фразата “Блажени са тези, които без да видят, са повярвали” важи с пълна сила за този филм. Ето защо той е едно лично преживяване.