The Rains of Castamere

The Rains of Castamere

Sharing is caring!

Чаканият две седмици епизод на нашумелия сериал “Game of Thrones” вече е факт. Феновете с нетърпение очакваха появата му, появяваха се тук и там спойлери, снимки от епизода, нетърпеливи коментари.

Аз започнах да чета книгите след като свърши втори сезон, но доста бързо напреднах и се получи така, че вървя с няколко глави напред пред историята на сериала. Знаех какво предстои в този така чакан епизод. Дори мога да ви споделя, че когато прочетох главата, в която убиват Роб и майка му, беше 11:30 вечерта (обичам да чета преди да заспя, но този път книгата ме държа будна дълго след прочитането на трагичната глава), аз затворих книгата и отидох в другата стая при приятеля ми и почнах да тропам с крак и да викам “Не, не, защо” и така 10 минути минаха във тихи викове и несдържан гняв към автора.

Също като останалите почитатели на сериала и аз исках да видя как ще пресъздадат точно този момент от книгата. В последните минути на епизода напрежението растеше, музиката звучеше погребално, като че ли искаше да подготви зрителя за сълзите, които ще се пролеят, за гнева, за несъгласието, за несправедливата смърт на двама любими на повечето герои. Затварянето на вратата на залата беше символичен израз на завършека на живота на един самоиздигнал се крал наред с неговата майка и наследникът, който жена му носеше в утробата си. Цялата скръбна сцена се случи за 2 минути, бързо и безпощадно, някои биха нарекли грозни и пошли убийствата. За мен цялата сцена беше един подъл замисъл, но след дълго обмисляне сметнах, че така е било най-правилно, че в законите на войната не може да се оправдаваш с увлечението си по красива девойка от незнаен род, че когато разчиташ на някого в една толкова епична битка-отмъщение, то би трябвало да си верен на клетвите си. Може да оправдаем Роб, понеже в книгите е едва на 16, когато започва войната. Макар и водач на една идея за възмездие на рода си, на убития си баща, той не се съобрази с факта, че играта на тронове е по-важна в тази чудесно разказана история от Дж. Мартин от  влюбването; че залитането встрани от свещени клетви не би могло да му се размине. Макар да носи името на един всеизвестен на читателите и зрителите добър род, изпълнен с чест, достойнство, малко консервативен и суров като земите, които обитава, но дори суровостта не може да спре почитателите на Старките да продължават да ги обичат и да им се възхищават.
Епичният завършек на епизода беше гробовното мълчание на надписите след края, когато можеш да чуваш само собствените си хлипове – вярвам е имало зрители, които са си поплакали стабилно.

Доста хора коментират в социалните мрежи, че след този епизод ще спрат за гледат сериала. Моят съвет е – недейте! Все пак децата на Кейтлин и Едард са още живи и непокътнати – Санса, Аря, Бран и Рикон може да ви изненадат по-нататък в сериала със неочаквани интересни случки.