The sense of an Ending

The sense of an Ending

Sharing is caring!

Доста объркващ сюжет. Филмът е направен по едноименната книга на Джулиан Барнс. Гледах го преди около месец. Едва сега успявам да седна и да пиша за него. Трудно ми беше да си спомня точния сюжет, но ще се опитам да пресъздам частица от него, за да събудя интерес, защото филмът е интересен.
Историята се разделя времево на две части – миналото и настоящето на главния герой Тони. Той е разведен възрастен мъж, който държи малък магазин за стара фототехника. Сцените ни връщат назад в младостта му, където се запознава с Вероника – симпатично момиче с фотоапарат. Странно как влюбването може да определи голяма част от бъдещия ни живот – виждаш момичето на мечтите си с фотоапарат в ръка и завършваш живота си в десетквадратни метра магазинче, обграден от любимата й вещ. Като че ли за да не я забравиш никога, макар и паметта да започне да ти изневерява след определена възраст.
Тони получава странно писмо, в което разбира, че майката на Вероника преди смъртта си му завещава дневника на Адриан – приятел на Вероника и Тони, който взима момичето от Тони под носа му.
Тези младежки истории на влюбване, разочарование и предателство сигурно са до болка познати на всеки. Но зад целият този любовен триъгълник се крие една много по-мистериозна тайна. Една майка, която и с последния си дъх не е забравила младото момче, което й маха през прозореца и което тайно и неловко й се усмихва, докато държи ръката на дъщеря й. Сигурно е трудно да понесеш привлекателността и младостта на дъщерята, която си отгледал, да виждаш завоеванията й, чарът й, непринудеността й, лекотата, с която покорява мъжете около нея. Една майка, която не е готова да се раздели с нуждата да бъде ухажвана на цената на това да бъде просто една домакиня.
Различни предателства има в този наистина изтънчено направен филм. Цялото напрежение по пътя на откриването на истината държи зрителя буден и заинтригуван. Разбира се, ако този зрител обича чисто човешките драми и историите, които късно вечер, останал насаме с роднина, който вижда два пъти в годината, слуша за пореден път и те звучат все така интригуващо. Сигурна съм, че всеки от вас е слушал история от младостта на баща си или чичо си или дядо си – която те разказват с такъв плам в очите като че ли им се е случила вчера; история, която знаете наизуст, но оставате да я изслушате докрай не за да не обидите разказвача, а заради пламъчетата в очите му, когато си я спомня. Блянът по миналото ще си остане неразделна част от човешкото съществуване.