The Vanishing (1988)

The Vanishing (1988)

Sharing is caring!

Открих този филм, докато си търсех интересен трилър. Стори ми се привлекателен на пръв поглед. Оказа се, че филмът е направен по книгата на Тим Крабе “The golden egg” (1984 г.) Филмът, който гледах, е сниман в Холандия пред 1988, а има още един, заснет в Щатите през 90-те години.
The vanishing разказва историята на двама млади влюбени, които тръгват на пътешествие с автомобил. Първото им сериозно премеждие е в един тунел, където им свършва бензина. Тогава главния герой Рекс оставя приятелката си Саския сама в тъмния тунел, взима тубата за бензин и отива да намери малко резервно гориво. Жената се е уплашила твърде много и го вика за помощ. Помислих си, че ще е твърде банално страшната история и трилърът да започнат още в самото начало. Оказа се, че този първи зловещ момент завършва благополучно. Рекс споделя: “В тунела, когато ме викаше, чувствах, че те обичам повече от всякога”. Някак си това ми напомня малко на мъжко его. Мъжът, тръгнал да търси решение на даден проблем, а жената отчаяно нуждаеща се от присъствието и закрилата му. А той се чувства силен, защото едновременно решава проблем и усеща, че е важен и значим, че има силата да “владее” положението. Разбира се, тази смелост се изплъзва под пръстите му, когато няколко часа по-късно на една бензиностанция Саския влиза за разхладителни напитки в магазина и повече никога не се връща. Ето тук историята става напрегната, интересна и вълнуваща. Липсваше какъвто и да е познат мотив, който да подскаже какво би могло да се случи по-нататък във филма. Сещате се за онези кино-продукции, в които някак си фактите са подсказани и я няма тръпката да разсъждаваш, да обмисляш, да очакваш. Този филм беше точно това – една залъгалка за мозъка.
Филмът разказва за две болестни състояния – обсебването от глождещото любопитство и социопатията. Първото се отнася за мъжа на Саския, който дори си намира нова приятелка, но три години по-късно не спира да го преследва въпроса къде е приятелката му, дали  е жива или как е умряла.
“Sometimes I imagine she’s alive. Somewhere far away. She’s very happy. And then, I have to make a choice. Either I let her go on living and never know, or I let her die and find out what happened. So… I let her die.”
Това са точните думи на човек, който не е сигурен кое е по-добре. Той убеждава настоящата си половинка, че дори Саския да се върне, няма да замине с нея. Това само ще укроти страстите му по безкрайното й търсене. За жалост думите му не се затвърждават от действията му. Дори разходката на места, където е бил с нея го докарва до бълнуване, викове и лудост.
С него се свързва и похитителят на Саския. Както е известно от криминалните филми (а не съм сигурна дали и в реалността е така) убиецът като че ли иска да напомня за себе си, иска да го идентифицират с перфектно изпълненото му дело. Така е и с Реймонд, престъпникът, замесен в цялата история. Той успява да привлече Рекс, като му споделя, че ще получи отговорите на всички въпроси само си позволи да изпита това, което е изпитала Саския. Реймонд си играе с нервите и времето на Рекс, подлага го на изпитание с гласът в главата и гласът в сърцето му. Любопитството на Рекс надделява. Макар и с леко колебание той се съгласява да не споделя с никого, че са разговаряли с Реймонд. И се оставя в неговите ръце.
Оттук почва и втората интересна сюжетна линия – тази на похитителя. Той разказва за себе си като за пълен социопат. Историята му е накъсана, но интригуваща. Наистина признава себе си за социопат, със склонност към отвличане. Но така и не успява да измисли перфектния план за това. Докато не среща Саския. Съдбата като че ли разкрива картите си пред него. Случайностите водят към точно нейното отвличане. Първото. И успешно.
Социопатите са хора, които не поемат отговорност за собствените си деяния, нямат морални предразсъдъци, не се чувстват зле или виновни за деянията си. Актьорът прекрасно изигра ролята си с хладнокръвното си поведение и с точната преценка на всеки детайл около престъплението си.
Филмът има толкова силен и изненадващ край, че ме остави очарована. Бих го препоръчала на всеки любител на трилърите и мистериите.