Three billboards outside Ebbing Missouri - ужасно дълго заглавие и филм за една безпомощна майка

Three billboards outside Ebbing Missouri – ужасно дълго заглавие и филм за една безпомощна майка

Sharing is caring!

Филмът има доста висока оценка в IMDB – 8.4 от 30 000 гласа. Честно казано аз бих се подвуомила да дам толкова висока.
В главната роля е Франсис Макдорманд. Не помня в кой филм съм я гледала и преди, но има специфично изражение и е доста подходяща за ролята във този филм – а именно майка, която е загубила нелепо дъщеря си. Момичето е било изнасилено и убито и след дълго разследване извършителят си остава неизвестен. Отчаянието на майката се крие в невъзможността виновният да получи заслуженото наказание.
Това, което прави впечатление, за разлика от други филми за неразкрити убийства и мъката на семейството, е неприкритият цинизъм и съсредоточаването не върху страданието от загубата, а върху гневът, който не може да държи устата на майката затворена. Тя е меко казано цинична. Груба, недодялана, решителна, смела, дори безразсъдна в действията си. Позволява си да сложи три огромни билборда на път с малко трафик в малкия град, в който живее. Провокативните надписи на тях са достатъчни да привлекат достатъчно внимание както върху личността й, така и върху човека, към когото са отправени – шерифът на града. Тук зрителят леко затъва в драматичния сценарий, когато се разбира, че шерифът е болен от неизлечима болест. Това обаче никак не спира майката да продължава да го напада, да не премахне билбордите, а дори напротив – те да станат водеща новина в новинарските емисии.
Циничността й е отправена към всеки, който се опита да се изпречи на пътя й – към свещеникът, който се опитва да смири гнева й, към бившия й съпруг, който й обяснява, че не само тя е единствената, която е загубила някого, към целия град, който я сочи с пръст.
Това, което не ми хареса във филма, е прекалената безнаказаност, с която майката се измъкваше от всички ситуации. Тя дори успя да подпали полицейското управление и едва не уби човек, но никой не й потърси сметката. Мъката на един родител никога не би оправдала подобно поведение, което засяга безопасността и реда в дадено място. Затова и аз бих дала много по-ниска оценка на филма. Смятам, че дори и реалистично представено, липсваше достоверност в някои от събитията. Като че ли искаха да изтъкнат образа на безпомощната майка като образ на жена, на която всичко може да й се размине. А дори не представиха достатъчно скръбта й, а предимно несъобразителността и смелостта, граничеща с егоистична глупост. Явно обаче на американците им харесва да си имат герои, които нарушават, защото си мислят, че си имат оправдание.